— Да, той ни се обади. Готова ли си да тръгваме? Кабинетът му не е далеч. Ще поръчам джип и ще те закарам дотам.
— Благодаря ти. — И те се отдалечиха от апартамента.
Докато чакаха асансьора, Флейм нареди по радиостанцията да докарат превозното средство отпред пред хотела. Когато излязоха от фоайето, автомобилът беше пристигнал. Мъжът й помогна да се настани вътре, след което заобиколи колата и седна зад волана. Откара я до мястото, където бяха построени двуетажни офиси. Паркира и отново й помогна да слезе.
Приемната беше празна, навсякъде цареше тишина. Изглежда сградата не се използваше в момента. Флейм се поколеба.
— Не съм много сигурен, къде се намира офиса му. Никога не съм бил тук преди. Досега не са ме назначавали за охрана на някой от човешките служители, работещи в Резервата. Той спомена ли точно къде е?
— Не.
— Хайде тогава да го открием. Мога да попитам и по радиостанцията, но в момента сме в повишена бойна готовност и не искам да занимавам останалите, след като мога да го подуша. — Пое дълбоко няколко пъти въздух през носа си и посочи към коридора вляво. — От тук. Мъж. Човек. Миризмата е прясна. Афтършейвът му смърди и то не в добрия смисъл.
Тя се засмя.
— Болшинството от мъже са невежи и си слагат неща, които вонят.
— Обикновено сме чувствителни към миризмите. Повечето от нашите хора използват продукти с натурален аромат. Човешките същества не го правят.
Тами го следваше през лабиринта от коридори.
— Заради отвлечените жени ли сте в повишена бойна готовност?
— Да. Засилихме входящия контрол и поставихме снайперисти горе на стената, в случай че някой се опита да наруши територията на Резервата. Никога няма да забравим нападението в Хоумленд.
Младата жена бе чувала за това по новините. Враждебно настроена групировка бе атакувала новата родина на Видовете, веднага след като бе отворила врати. Петнадесетина въоръжени мъже бяха разбили предната порта и нахлули вътре с пикапи.
Ударът бе завършил с доста смъртни случаи. За щастие, повечето мъртви бяха членове на групировката. Но имаше и няколко от човешките служители, работили в охраната на Хоумленд, които също бяха загинали, което бе трагично. Беше потресена, че нещо подобно може да се случи. Очевидно Новите видове се страхуваха от повторна атака, и тя не ги обвиняваше.
Откриха Чарли Артцола в един от офисите на втория етаж. Той седеше зад бюрото и ровеше в едно от чекмеджетата. Когато двамата влязоха вътре, адвокатът погледна към тях и им се усмихна.
— Бързо пристигнахте!
— Нали ви казах, че веднага ще я доведа. — Флейм застана до стената, вдясно от вратата.
— Седнете, госпожице Шаста! — Юристът посочи с брадичка към един стол. — Кажете на вашите хора от охраната да влязат, мястото е достатъчно. Има още четири стола, които можете да използвате.
— Само ние двамата сме. Аз съм си добре и прав. — Флейм се отпусна и се облегна на стената.
Адвокатът кимна.
— Търся бележките, които си водих. Много съжалявам за случилото се. Бях нервен и предполагам, че съм записал информацията погрешно. Вероятно съм объркал номера на шофьорската ви книжка. Но ако го въведем правилно, компютърната система ще ви намери и няма да е нужно да пращаме копие по факса. — Той се наведе още повече над бюрото, когато Тами седна много близо пред него. — Аха! Намерих ги. Сигурен съм, че това е само една грешка. Възможно е да съм пропуснал някоя цифра. — Той затвори чекмеджето.
Тами се облегна назад в стола и постави чантичката в скута си. Артцола се изправи. Младата жена едва успя да реагира, преди да забележи, че в ръката си той не държеше хартия, а странно изглеждащо оръжие. Адвокатът го насочи към Флейм и стреля. Тами ахна. Новият вид изсумтя зад нея и се стовари на пода.
Тя подскочи рязко и с ужас се взря в проснатия на килима мъж. Пистолетът не бе издал много силен звук, а Флейм бе паднал на една страна до вратата. Твърде слисана, за да направи нещо друго, остана дълги секунди, зяпнала тялото му. Не видя никаква кръв. Седеше неподвижно, без да помръдва. Когато най-сетне възвърна способността си да се движи, обърна глава към Артцола, за да открие, че сега е насочил странното оръжие към нея.
— Госпожице Шаста, ако не искате да умрете, ще правите точно това, което ви кажа. Не притежавам никакви скрупули да убия жена.
Тами отвори уста, но от нея не излезе ни звук. Пистолетът бе на не повече от три метра, насочен право в лицето й. Знаеше, че мъжът не би пропуснал от толкова близко разстояние. Адвокатът бавно се надигна от стола си с мрачно стиснати устни. Голямото дуло изобщо не трепна.