— Висок съм един и деветдесет и шест и тежа сто и осемнадесет килограма.
— Огромен — обобщи тя. — В пъти по-голям от мен и изобщо не ми съобщи учтиво, че съм на погрешното място. Ти започна да ми ръмжиш, впи в мен поглед и аз бях ужасена, както никога в живота си. Аз изобщо не млъквам. Никога. Питай, когото искаш. Ти толкова ме изплаши, че дори забравих да дишам, та камо ли да кажа нещо, за да се спася. А се опитвах с всички сили.
Устните на Валиант трепнаха, гневът изчезна от лицето му.
— Никога не млъкваш, а?
Тя поклати глава.
— Никога. Откакто бях на четири, все ми повтарят, че мога да уморя някого с приказките си. Близките ми винаги казваха, че най-голямата грешка, която са направили, е била да ме научат да говоря, и ако можели да се върнат назад във времето, щели да ме научат на езика на знаците, така че да си затварят очите, когато искали от мен да млъкна.
Мъжът скръсти ръце пред широките си гърди. Ухили се, показвайки зъбите си.
— Ти наистина си очарователна и аз се наслаждавам на звука, когато говориш. Имаш много хубав глас. Ела тук!
Тами го изгледа.
— Няма начин. Остани там и аз ще съм щастлива тук, където съм.
— Ела тук! — нареди повторно.
Тя скръсти ръце пред гърдите си, точно както той го бе направил и повдигна вежда.
— Не! Искам да се махна, сега.
Исполинът въздъхна и отпусна ръце.
— Няма да ти причиня болка. Запомни това.
О, мамка му. Тами се напрегна. Беше уверена, че няма да се наслади на онова, което бе замислил. Поне я бе предупредил, преди да се раздвижи и бързо да заобиколи леглото. Тя скочи върху матрака, падна на длани и колене и запълзя по него, тъй като нямаше къде другаде да отиде.
Внезапно една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна толкова силно, че тя се просна по корем. После мъжът я преобърна по гръб.
За секунда Валиант се оказа отгоре й, телата им бяха на сантиметър разстояние. Той не отпусна тежестта си върху нея, но младата жена се озова притисната на леглото между ръцете и краката му.
— Хайде да направим експеримент. — Взря се право в очите й, без да отмества поглед.
— Хайде да не правим нищо — сърцето й заби лудо. Не го отблъсна, въпреки че й се искаше да избута гърдите му. Обзе я страх. — Моля те!
Той се усмихна.
— Аз настоявам.
Тя се втренчи в острите му зъби и преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
— Ъмм, много си страшен, когато си покажеш… ъъъ… зъбите. Изглеждат наистина остри.
Мъжът не се ядоса. Всъщност думите й сякаш много го забавляваха.
— За да мога да те схрускам по-добре — пошегува се тихо той.
Сърцето на Тами се преобърна в гърдите й.
— Това е само една лоша шега, нали? Моля те, кажи ми, че просто се шегуваш.
— Аз не съм вълк.
— Аз не съм Червената шапчица.
— Въпреки това все още искам да те изям.
Тя бе шокирана от неговата откровеност, осъзна, че никой никога не бе разговарял с нея по този начин. Той не я нападна, вместо това изглеждаше щастлив просто да се взира в очите й. Младата жена се успокои малко.
— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но по-добре да си говорим мръсни приказки.
Той се засмя.
— Съгласен.
— Добре — изчерви се, когато осъзна какво му бе предложила. — Искам да кажа, не е добре. Глупаво е. Знаеш, че е напълно неуместно да се каже това на непознат, нали?
Усмивката му стана по-широка, блеснаха повече зъби.
— Целуни ме.
Тя се взря предпазливо в устата му.
— Няма да стане.
— Няма да те нараня.
Тами се поколеба, прехапа за момент устни. Беше необичайно привлечена от този мъж. Беше я сграбчил, уплашил я беше до смърт, но не бе направил нищо повече освен да я събори долу. Ако беше пълен кретен, щеше да разкъса дрехите й и да я изнасили. Всъщност оценяваше чувството му за хумор.