— Чуй ме! Моля те! Познавам много хора като теб. Знаеш ли, много от тях са свободни сега? Изпитателните съоръжения, където са ги държали затворени, бяха щурмувани от правителството и те вече не са заключени. Живеят навън, без решетки и без никакви клетки. — Пое си дъх, съзнаваше, че бърбори, но беше горда, че можеше да говори. Продължи: — Те наричат себе си Нови видове. Наистина са свободни и ако знаеха къде си, щяха да дойдат да те спасят. Разбираш ли ме?
Очите на мъжа се свиха още повече и той спря да ръмжи, но продължи да се взира в нея. Тя се надяваше, че няма да пробие стъклото и да я убие веднага. Като че ли думите й го разсейваха от разрушаването на прозрачната преграда.
— Аз живея с един мъж от твоя вид. През цялото време ми повтаря, че му принадлежа. Това ме дразнеше, докато не ми разказа, че не е притежавал никога нищо, никога не му е било позволявано да се грижи за някого, защото е било използвано против него. Той се нарича Валиант. И е отчасти лъв. Има най-невероятните златисти очи. Ние се обичаме. Живеем в Резервата на Новите видове. Това е голяма площ с много гори и открити пространства. В нея заедно живеят и работят хората от твоя вид, за да си изградят един по-добър живот. Тази територия им принадлежи и те носят отговорност за нея.
Мъжът се напрегна и изръмжа. Тами видя мускулестите му китки и как той ги допря до разделящата ги повърхност. Започна да бута. Стъклото изстена и се чу пукот. Щеше да го пробие. Между нея и защитната бариера имаше малко повече от метър. Сълзи запариха в очите й.
— Когато за първи път срещнах Валиант, той много ме изплаши. Започна да ми ръмжи, също като теб в момента. Никога не бях виждала нещо подобно. Мислих си, че ще ме убие, но не го направи. По погрешка бях попаднала на онова място и в крайна сметка се оказах в дома му. Ужасяваше ме, но в същото време беше най-красивият мъж, когото изобщо съм виждала. Очите му са невероятни, косата му е като грива — червеникава с руси кичури. — Гласът й се прекърши и тя преглътна част от сълзите. — Валиант е малко по-висок от теб. По-голям. Това беше една от причините, поради която ме уплаши. Грабна ме на ръце, внесе ме в къщата си и започнахме да общуваме.
Пукнатините по стъклото се увеличаваха, тъй като великанът продължаваше да го натиска. Тами отмести поглед от очите му и се вторачи в прозрачната повърхност между тях. Големи нащърбени парчета от нея отскачаха нагоре към тавана на помещението и се приземяваха със звън на металния под. Не й оставаше много време, преди съществото да си проправи път към нея.
— Валиант ми каза, че сега и аз съм от семейството на Новите видове, понеже съм с него. Тъй като никога не са имали родители и близки роднини, те наричат себе си едно голямо семейство. Това означава, че и ние с теб сме от едно семейство. Валиант… — От вълнение гласът й се пречупи и горещи сълзи се стекоха надолу по бузите й. — Той ме обича и сега сигурно е ужасен от липсата ми. Не знае къде съм. Бях отвлечена от Резервата. Той ще ме търси и няма да се откаже, докато не ме намери. Моля те, не ме убивай!
Мъжът отстъпи назад и заизучава стъклото. Тами спря да говори, за да го наблюдава. Прегърна още по-здраво тялото си и се притисна в ъгъла, за да е колкото се може по-незабележима. Разбра, че той изследваше повърхността в търсене на най-слабите й места. Изглежда думите й нямаха никакво значение за него и нищо от казаното не бе в състояние да го спре да атакува преградата и да я нападне.
Изведнъж великанът се премести около крачка встрани и вниманието му се фокусира върху точно определена част от повреденото стъкло. Тами затаи дъх, когато той спря, но въздъхна тежко, щом отново се хвърли напред. В последната секунда завъртя масивното си тяло и стовари цялата си тежест върху най-напукания участък и за ужас на Тами прозрачната стена поддаде и се проби. Новият вид прелетя стремително през дупката и се удари в решетките само на сантиметри от мястото, където се беше свила. Разрушената преградна секция падна и се разби на пода, почти върху нея.
Тами изскимтя и вдигна глава, когато мъжът се изправи в целия си ръст. Той разтърси рамото, поело голяма част от удара в стъклото и металните пръти. Няколко драскотини загрозяваха кожата му, но стената бе разбита на едри отломъци, очевидно бе някакъв вид защитно стъкло. 927 се обърна, впи поглед в нея и изръмжа, след което пристъпи няколко крачки, докато само сантиметри разделяха тялото й от краката му.