— Ако го убиеш, няма да я намерим — изръмжа той.
Исполинът затвори очи и кимна. Джъстис отпусна хватката си и освободи едрия мъжкар. След това се обърна към човека, на когото се бе доверил по погрешка.
— Разкажи ни всичко, което знаеш.
Адвокатът закима трескаво.
— Ще го направя. Те имат къща под наем и именно там се срещаме. Новият вид го държат в клетка и непрекъснато го тъпчат с медикаменти, за да е постоянно буден. Изплаши ме до смърт, защото има черни, леденостудени, мъртви очи. Като на сериен убиец. Беше ми наредено да я отведа до къщата, което и направих. Зенлит има две момчета, които работят с него и те я поеха. Притежават и друга сграда, но не знам къде, нито пък мястото, където държат заключен Новия вид. Чух ги да казват, че ще изчакат, докато се стъмни, за да го докарат и да го подготвят за нея, преди да я заведат при него. Наричат го 927, а понякога му викат и звяра. — Чарли преглътна. — Чух Зенлит да споменава, че от всички мъжки индивиди, той имал сперма с най-висока концентрация на сперматозоиди. Не знам откъде са го докарали и къде обикновено работи доктора, но дойде специално тук да търси жената, правила секс с Нов вид.
— Къде е тази къща? — Джъстис се приближи още по-близо и ръцете му се свиха в юмруци.
Чарли помълча, след което каза:
— Закълни се, че няма да ме убиете или да ме нараните! — Погледът му рязко отскочи към Валиант, притиснат до стената, където Джъстис го беше запратил, преди отново да се върне към лидера на Видовете. — Искам да се закълнеш в живота на твоите хора, че ще изляза от тук цял и жив, ако ви помогна да я намерите.
— Винаги държа на думата си — изръмжа Джъстис. — Аз съм човек на честта. Кълна се, че няма да те убием и няма да позволя на Валиант да те докосне, ако тя е още жива. Но отказвам да давам каквито и да е обещания за освобождаването ти. Ти предаде моите хора, но аз съм готов да те предам на вашата правосъдна система. Тя е много по-хуманна от нашата.
Адвокатът каза адреса на къщата и добави:
— Но сега те са я преместили. Слънцето залязваше, когато твоите хора ме намериха.
— С какво щяха да я откарат? Видя ли друг автомобил?
— Един голям бял микробус, без прозорци. По него нямаше никакви отличителни знаци, а и не погледнах регистрационните табели. Това са хора, които не искат да бъдат забелязани. Задните две врати също нямаха стъкла. Това е всичко, което мога да ти кажа.
— И не знаеш къде са я откарали?
Мъжът се поколеба твърде дълго.
— Не. Не знам.
Валиант изрева злобно. Джъстис свирепо изгледа Чарли.
— Пак лъжеш. Смърдиш на безчестие. Кажи ми къде са я завели или ще го оставя да ти изтръгне вътрешностите. — Погледна към офицера до вратата. — Тайгър? Намерихте ли хубаво място, където да заровим трупа му, ако се наложи да го убием?
Тайгър се усмихна студено.
— Разбира се. Точно в средата на Дивата зона. Никога няма да го открият.
— Наистина не знам — почти изхлипа адвокатът. — Само ми е известно, че е някъде близо до къщата. Вчера, докато предавах на Зенлит информацията, едното от момчетата му отиде да храни звяра. Нямаше го около двадесет минути. Кълна се! Бог ми е свидетел, че това е всичко, което знам.
Джъстис се поотпусна. Обърна се и срещна погледа на Валиант.
— Хайде да тръгваме!
Отвън, до вратата, някой подаде на лидера дънки и тениска. Бе поискал да му изпратят дрехи още преди да влезе в стаята. Той пое облеклото, кимна с благодарност, и се взря във Валиант.
— Е, била е жива, когато я е оставил. Тя е силна, Валиант. Заплашила е човека до такава степен, че той изпита ужас секунди след като ти нахълта в помещението. — Джъстис се усмихна. — Откъде й е дошло на ум, че ще му изтръгнеш вътрешностите?
Исполинът сви рамене, твърде притеснен и ядосан, за да му е забавно.
— Идея си нямам. Но това е моята Тами. Тя е умна. — Гласът му се прекърши.
Джъстис се протегна и стисна ръката му.
— Ще я открием!
— Ще си я получиш обратно, Валиант — кимна Тайгър. — Джиповете са готови. Да тръгваме!
Глава 14
Валиант зарови лице в матрака на малкото легло. Вдиша дълбоко, изръмжа и с усилие преодоля желанието си да изреве.
— Моята Тами е била тук — окована и много уплашена. Надушвам и някаква странна миризма, смесена с потта й. Била е упоена с нещо. Наркотикът е слаб, но се усеща.
Тайгър разглеждаше белезниците, все още прикрепени към металните рамки на горната и долна табла на кревата. Не забеляза и не подуши кръв по двата комплекта вериги.