— Ще я намерим.
Джъстис кимна, съгласявайки се с него.
— Дойдохме пеша през гората, за да не бъдем забелязани. В спалните на горния етаж си личи, че в момента са обитаеми. Така че все някой ще се върне. Нещата им са още тук.
— Ние ще наблюдаваме и ще чакаме. — Тайгър посочи с глава към петимата мъже вътре.
Валиант се раздвижи, покатери се на леглото и отново притисна нос към матрака. Там бе попил ароматът на Тами, като миризмата на страха й беше най-силна. Мъжът не искаше дори да помръдне, боейки се той да не изчезне. Трябваше да я намери. Усети, че Джъстис и Тайгър го наблюдават.
— Това помага ли? — Джъстис въздъхна.
— Малко — призна тихо Валиант. — Ако не я открием, не искам да живея повече. — Обърна глава и ги погледна.
Тайгър се вцепени и Валиант разбра защо. Всички знаеха, че това някога се беше случвало с Новите видове в изпитателните лаборатории. Те губеха надежда и спираха да се хранят. Оставаха телата си просто да умрат. Изобщо не бе предполагал, че ще иска да напусне живота, след като го бяха освободили. Но не съжаляваше, че се беше влюбил в своята Тами.
— Надявам се никога да не обичам жена, щом загубата й може да предизвиква в мен желание да се откажа от живота — промърмори Тайгър.
— Да разчитаме, че мъжкаря, за когото са я отвлекли, няма да я нарани — каза Джъстис. — Той ще те подуши върху нея, освен ако не се е изкъпала и не се е преоблякла, преди да излезе.
Исполинът поклати глава.
— Не, не е. Тя вече бе сменила дрехите си, когато тръгнах. Прегърнах я, преди да изляза, и миризмата ми трябва да е върху нея. Той няма да я пропусне.
— Добре. — Джъстис насочи вниманието си към Тайгър. — Има още Нови видове, държани затворени от Мерикъл. Длъжни сме да ги намерим. Ще имаме тази възможност, ако открием жената.
Тайгър извади мобилния си телефон.
— Качвам се горе, кажи и на останалите. Ще се постарая да разбера кой е купил или наел тази къща. Може би използват същото име и банкова сметка, за да плащат за мястото, където държат Тами. Съмнявам се Зенлит да е истинското му име. Чарли Артцола е бил определен да умре. Те се занимават с Нови видове, които никога не са били освобождавани. Сигурен съм, че са предполагали, че и ние ще се държим по същия начин като тях и ще го умъртвим моментално. Дали са му само оръжието, с което рани Флейм; сигурно знаят, че той е успял да оцелее. Не мога да разбера защо просто не са застреляли адвоката, ами са го оставили да го намерим.
— Мерикъл се опитва да докаже, че ние действаме като опасни и нестабилни същества, за да оправдаят онова, което правеха с нас — изръмжа Джъстис. — Вероятно са смятали, че ще убием копелето пред очите на хората. Или е това, или си мислят, че сме толкова глупави, та си е струвал риска да го оставят жив, за да ни издаде вътрешна информация, на която бихме повярвали. Боя се да открия доколко е истина онова, което ни каза и какво им е съобщил за нас.
Тайгър погледна Валиант в очите.
— Съжалявам, човече. Ще си я върнем обратно.
Огромният мъж не можа да отговори. Задавиха го емоциите. Джъстис се извърна и прошепна на Тайгър, но Валиант чу думите.
— Той е толкова свиреп. Да го видя така сломен, разбива сърцето ми. Хайде да го оставим насаме с аромата на половинката му. Направи необходимите разговори и разпореди на мъжете ни да останат скрити. Да се надяваме, че онези ще се върнат тук. Не знам какво друго да направя.
— Събуди се! — изръмжа един глас до ухото на Тами. — Идват да ни нахранят. Остани на леглото и не се приближавай до решетките!
Младата жена отвори очи и срещна погледа на 927, когато той се повдигна от нея. Мъжът се изправи и застана между вратата на килията и посетителката си. Тами седна в кревата и с известна тревога забеляза, че счупената стъклена стена е изчезнала, но отломките от нея лежаха пръснати по металния под. Как съм го проспала?
Вниманието й бе привлечено от някакво бучене, което се чу от горната част на помещението и тя видя петсантиметрова пролука в тавана на клетката, с дължина колкото стаята, и точно там, където преди стоеше счупената прозрачна стена. Тогава се разнесе силен вой на двигател и с помощта на сложна система от кранове от срещуположната страна на склада се вдигна друга стъклена преграда.
Изумена наблюдаваше как панела се пренесе над отвора и бавно се спусна от тавана. Шокирана заби поглед в него. Очевидно стъклените стени бяха подвижни и можеха да се сменят при нужда. Новата се плъзна на мястото си, докато стигне до пода, за да отдели клетката от вратата.