Застанал с гръб към Тами, огромният мъж се напрегна и изръмжа дълбоко. Младата жена осъзна, че реакцията му е опит да я защити. Това беше голям напредък, в сравнение с държанието му когато я хвърлиха в клетката при него и тя бе сигурна, че ще я убие. Докато бе спала, той я беше държал в прегръдките си и не я беше наранил. Изпитваше благодарност към него и се надяваше Валиант и останалите Нови видове от Резервата скоро да ги намерят. Затова трябваше да остане жива.
— Не си се чифтосвал с нея? — Пит приближи до клетката. — Защо? Да не би да харесваш мъже, 927? Докторът каза, че като я оставим при теб твоята природа в крайна сметка ще те накара да я чукаш. Това нещо с миризмата трябва да е сработило, защото проявяваш интерес към нея. Предполагам, че вие момчета нямате нищо против споделянето, а?
— Можеш да я чукаш отзад, все едно е мъж. — Майк изсумтя.
— Всеки задник е добър за такова нещо. Просто си затвори очите и си представи, че е Майк.
— Хей, това не е смешно. Не го карай да си фантазира, че ме чука. Не искам да гледа на мен по този начин.
— По-добре да мисли за теб, отколкото за мен. Ние сме единствените, които вижда, ако не броим док. Никой не иска да му го начукат.
— Вярно. — Майк се засмя. Той отвори вратата на килията и остави голямо плато с похлупак и метален термос. — Ела и си ги вземи. — След това затръшна вратата и двамата си отидоха.
Минута по-късно отново прозвуча силен шум. Стъклената преграда започна бавно да се вдига нагоре. 927 се отпусна и се обърна, за да срещне погледа на Тами.
— Аз ще отида там. Ти можеш да използваш тоалетната, няма да гледам.
— Благодаря. — Кимна тя.
Вътре в клетката не можеше да има уединение. Младата жена погледна към 927. Той се приближи до вратата на килията и остана с гръб към Тами, загледан навън.
Тоалетната беше от онези, преносимите, захваната към металния под, а отходната тръба минаваше между стената и клетката и отиваше някъде навън.
Тоалетната хартия стоеше отзад на капака. Тами бързо си свърши работата. От пода, в непосредствена близост до седалката, излизаше маркуч, който беше надвесен над отвора за изтичане. Тя го използва, за да си измие ръцете, след което насочи слабата струя към дупката. Това беше единственият начин да се почисти тоалетната.
Условията бяха варварски.
— Готова съм. Благодаря ти.
927 се обърна и кимна. След това вдигна сребърното плато и го занесе до леглото. Седна на пода и й посочи, че трябва да се настани до него. Той използва леглото за маса. Когато мъжът вдигна капака, Тами изтръпна при вида на храната. В блюдото имаше само „храна за Валиант“. Спокойно можеше да се каже, че е полусурова. Стековете, жарнати съвсем леко от двете страни, бяха нарязани на ивици, от които сълзеше кръв.
— Не мога да ям това. Прекалено сурово е за мен — обясни Тами, докато сядаше.
— Ще ядеш — настоя той, като се намръщи. — Имаш нужда от сили. Затвори очи и си мисли защо трябва да оцелееш. Задължително е да хапнеш най-малко едно парче.
Тя потрепери отвратена, но знаеше, че той има право. Не беше яла от много време и стомахът я присвиваше от глад. Мъжът взе едно парче и й го подаде. Ръцете й трепереха, докато пръстите й стиснаха крайчето на месото, като внимаваше да не покапе кръв върху дрехите й.
Той взе друго парче от стека и я погледна право в очите. Показа й как да забие зъби в мръвката и как да дръпне, за да я разкъса. Тя се опита да повтори действията му, но месото беше жилаво, а зъбите й не бяха достатъчно остри. Наложи се да се бори с желанието да повърне от вкуса на кръвта. Тя се стичаше в устата й, когато захапа парчето, в опит да откъсне залъче от него. Повтори безуспешно няколко пъти, но тъй като месото беше дебело и жилаво, тя се отказа и го извади от устата си.
— Не мога да ям това нещо. Дори не успявам да си отхапя. Мога само да дъвча парчето.
Мъжът се присегна и с пръсти разтвори устните й, прокара върховете на палците си по зъбите й и ги натисна, за да отвори по-широко устата й.
Тами се подчини, за да може той да я разгледа. 927 се намръщи. Прокара възглавничката на пръста си по ръба на зъбите й, проучи задната им страна, след което отдръпна палеца си навън от устата й.
— Прекалено са гладки. Защо някой от вашия вид ще позволи да му пилят зъбите? Така са безполезни.