— Те просто растат по този начин. Ние нямаме нужда да разкъсваме нещо със зъбите си. Затова използваме вилици и ножове.
Новият вид дръпна месото от пръстите й. Отвори уста, захапа парчето, откъсна малка хапка и й я подаде. Младата жена се поколеба, но я взе. Добре, че не съм гнуслива, нали? Потръпна, докато дъвчеше парченцето кърваво месо. Той откъсна още едно малко късче и го постави на платото пред нея. Мъжът използва зъбите си и продължи да й къса малки парченца месо, като ги трупаше на купчинка пред нея.
— Благодаря ти — прошепна тя.
Никога, дори и след милион години не би си помислила, че ще яде сурово месо и ще благодари на някой, че е използвал острите си зъби, за да го разкъса на достатъчно малки хапки, които да може да дъвче и да поглъща. Също така никога не би допуснала, че ще бъде толкова гладна, че да не се отврати от това действие.
Тами не можа да изяде всичките късчета. Това, което не успя, го излапа 927. Той погълна много повече, отколкото Валиант би направил. След това взе празното блюдо и приближи до вратата на килията. Обърна го и го бутна извън клетката. Когато го пусна със силен трясък, Тами подскочи уплашено.
Мъжът се върна с металния термос в ръка. Отвъртя капачката и подуши съдържанието, преди да го подаде на младата жена.
— Безопасно е. Понякога слагат наркотици във водата ми, но аз ги помирисвам.
Тя му се усмихна, наслади се на леденостудената течност и му подаде термоса обратно. Той пи, докато я гледаше втренчено. Усмивката й угасна от странния израз, който помрачи очите му. Погледът му я проучваше прекалено настойчиво, за да се чувства удобно.
— Какво?
— Ти си привлекателна. Миришеш сладко.
Някакво тревожно чувство я накара да изпита нервност.
— Валиант каза, че мириша по този начин, когато ме е страх. От вчера съм много уплашена.
Той се поколеба.
— Ти принадлежиш ли на този Валиант?
— Ще се женим.
— Женим? Какво е това?
Тя се замисли, преди да отговори.
— В моя свят, това е церемония, която ни свързва, докато умрем. Той иска да се ожени за мен, за да е сигурен, че човешкия закон ще признае моята принадлежност към него.
— А ти принадлежиш ли му вече?
— Да.
— Много лошо. — Изръмжа. — Искам те.
— Не! — Почувствала страх, тя се отдръпна от него.
— Казах, че е много лошо. — 927 се намръщи. — Не ме ли разбра?
— Аз принадлежа на Валиант!
— Говори по-тихо, защото ще ни чуят! Знам. Съгласен съм.
Сърцето й се успокои.
— Боях се, че не те интересува, че съм негова. Начинът, по който говориш, предполага, че ще ме… докоснеш, така или иначе.
Той сви рамене.
— Ако си моя и те вземат от мен, за да те дадат на друг, аз ще те защитавам. Ще го убия, ако се е чифтосвал с теб. Няма да те насилвам да се размножаваш с мен, Тами. Искам те силно, но мога да се контролирам. Разумът ми управлява моето тяло.
Добре, че е така!
— Само се надявам този Валиант да дойде по-скоро за теб. — Той се изправи. — Миришеш много хубаво. От дълго време тялото ми не се е поддавало на желанието да се размножава. Прекалено дълго, за да издържи в близост до теб.
Думите му отново я притесниха. Звучаха почти като заплаха. Сякаш я предупреждаваше, че самоконтролът му няма да издържи много дълго. Тя прехапа устни.
— С какво се занимаваш тук, за да ти минава времето?
— Ставам силен. — Той сви рамене.
Тя огледа голямото пространство — двойното легло, тоалетната, късият маркуч с крана и тръбата за отходната вода, това бяха единствените неща в помещението. Нямаше представа какво има предвид той.
— Сигурно ти е много скучно?
— Скучно?
Тами се опита да измисли начин как да му обясни.
— Нямаш нищо с което да се занимаваш.
— Ставам силен. — Мъжът легна на пода до нея и започна да прави лицеви опори. Тя захласната наблюдаваше как мускулите му се напрягат и обтягат, докато се движеше бързо нагоре-надолу. Накрая спря и хвърли поглед към стената. Изправи се, спусна се към нея, изви се и блъсна тялото си в твърдата повърхност. Направи това няколко пъти, като сменяше раменете, преди да се удари. Младата жена се втренчи в металните пръти на решетката и забеляза, че те са се огънали леко. Не би им обърнала внимание, ако нарочно не търсеше щетите.