ГУРЕВИЧ (уморено)
Натали?…
НАТАЛИ
Очаквах, че ще дойдеш, Гуревич. Какво ти е?…
ГУРЕВИЧ
Пребит съм малко — но пак съм Тас в нозете на Елеонора!…
НАТАЛИ
Защо обаче куца моят Тас?
ГУРЕВИЧ
Не е ли ясно?… Твоят идиот
Суратя Боренка не е забравил…
Щом влезе ти в приемната, нали
веднага забелязах, че веднага
той забеляза, че…
НАТАЛИ
Какъв идиот? Защо Суратя? Та Борка не е… Кой ти го е казал? Кой ти надрънка толкова нелепици за някакви два часа!… Гуревич, мили, ела тук, глупчо!…
И най-сетне прегръдка. И предпазлив поглед към вратата.
От колко ли години не си идвал?
ГУРЕВИЧ
Нали разбираш как измерват времето и аз, и мен подобните щураци… (Нежно.)
Наталия…
НАТАЛИЯ
Кажи, глупаче!… Почти не те познах. Признай си, пил си страшно много…
ГУРЕВИЧ
Не-не… не съм… понякога… чат-пат…
НАТАЛИ
Ами ръцете ти защо треперят?
ГУРЕВИЧ
О, мила, как не ме разбираш?!
Треперели били — да си треперят.
Не е от водката! Треперенето идва
от страшна безприютност на душата,
(Удря се в гърдите.)
от вдъхновение, от недояждане, от гняв
и от сърце сломено,
пагубни предчувствия,
от страсти гибелни и въжделени срещи,
Натали лекичко се усмихва.
и от любов накрая към Родината,
не, не „накрая“! Най е важно
присъствието на подобно божество
с трапчинки, бюст и…
НАТАЛИ (запушва му устата с длан)
Стига, дърдорко, стига… Дай по-добре да ти сложа мъничко глюкоза… Целият си почернял и изсъхнал…
ГУРЕВИЧ
По тебе, Натали, нали?
НАТАЛИ
Ха-ха! Не ти вярвам. (Става, вади от десния джоб на престилката си връзка ключове, отваря шкафа, дълго рови в ампулите, епруветките и спринцовките.) Гуревич по навик си гризе ноктите и не откъсва очи от ключовете и омагьосващите го телодвижения на Натали.
ГУРЕВИЧ
Например пишат, че очите на малката морска амфиода били почти една трета от тялото й. При тебе е горе-долу същото… Но, кой знае защо, другите ти две трети днес ме вълнуват повече. Пък и тази победоносна шнола в косата ти…
Ти чиста си като печалба,
като роса по нещо избуяло,
като…
НАТАЛИ
Млъкни мъничко… (Застава до него със спринцовката.) Не се плаши, Лев, съвсем леко ще ти я направя, изобщо няма да усетиш. (Почва процедурата. )
Глюкозата влиза бавно. Той и тя се гледат.
ГЛАСЪТ НА ТАМАРОЧКА (зад паравана)
Стига де, стига вика, да не те коля? Следващият! Какво-какво? Каква калъфка искаш да ти се сменя? Гълтай прах и мри, рожбо… Ти бе! Зурло немита! Виждал ли си боклуците зад кухнята? Утре всичките умници като тебе ги заравяме в тях и ги откарваме с камионите… Следващият!
НАТАЛИ
За какво се замисли, Гуревич? Не я слушай, гледай мен.
ГУРЕВИЧ
Нали това правя. Само че си помислих: колко стремглаво издребнява човечеството. От блестящата царица Тамара — до тази Тамарочка тук. От Франсиско Гоя — до сънародника и съименника му генерал Франко. От Гай Юлий Цезар-до Цезар Кюи, а пък от него вече — до Цезар Солодар5. От хуманиста Короленко-до прокурора Криленко. Каква говоря — Короленко? Щом от Имануил Кант стигаме до „Слепия музикант“. А от Витус Беринг до Лаврентий Берия. А от псалмопевеца Давид — до Давид Тухманов. А от…
НАТАЛИ (завинтва някаква друга джаджа на същата игла и продължава инжекцията)
Ами ти, Лев, ти по-добър ли си от едновремашните Лъвове? Как мислиш?
ГУРЕВИЧ
Не по-добър, но различен от едновремешните Лъвове. Знаеш ли каква история стана: стоим, съвсем малко бяхме пийнали, стоим на студа и чакаме — един Господ знае какво чакаме, пък и не е там работата. Важното е, че и на тримата ми случайни познати от устата им излизаше пара — и то как! Голям студ беше! А от моята — не. И те го забелязаха. Питат: „Виж какъв студ е, защо отникъде не ти излиза пара? Я дъхни пак!“ Дъхнах-пак никаква пара. И тримата казаха: „Тук има нещо гнило, трябва да съобщим където трябва.“