Не знаеш как ридаех, Натали!
Без никакви причини. По поръчка.
И всички се научиха, че мога.
Рекат ми, значи: „Пореви, Гуревич!“ —
посред вакхически забави:
„Реви, Гуревич, лей реки от сълзи.“
И аз рева. За две реки — по рубла.
И то — разбираш ли ме, Натали? —
когато кажа! Стига да поръчат.
Сълзите — истински! Ридая с глас.
Дете ревливо — аз не подозирах,
че има хорска и еврейска мъка
и мъка титанична. Ще рече —
за другите сълзи да не приказвам…
НАТАЛИЯ
И знаеш ли още какво, Гуревич: избягвай да говориш в петостъпен ямб — особено с лекарите: ще го вземат за подигравка. Ще почнат да те лекуват със сулфазин или нещо още по-мръсно… Моля ти се… заради мен… недей…
ГУРЕВИЧ
Боже! Защо съм тук все пак — изобщо не разбирам. Останалите пациенти също — защо ви са?
Че те са здрави всичките, нормални,
молюски главоноги, да-деца,
унесли са се мъничко и никой
не си въобразява, да речем,
че е сто свещи крушка, тротоар,
или пък топъл ден през ранен март,
наклонената кула в Пиза, ходжа,
или поправката на Джексън-Фулбрайт
в американския Конгрес. И даже
Швасман-Вахман-едно-то е комета.
Защо съм тук, щом здрав съм като бик?
НАТАЛИ
Я слушай, Фулбрайт, засега си жив,
не боледуваш — но какво те чака?…
Какво не ти е ясно, а, Гуревич?
С бацили, с вируси си обкръжен,
но те се мръщят и обръщат гръб.
ГУРЕВИЧ
Браво.
Да, нямат чет загадките природни — разправяше другарят Берендей.6
Обаче идеално бих минал и без вас. Разбира се, не и без тебе, Натали. Нали виждаш — сам съм си разкошен лазарет, инжекция пирацетам в гъза. Сам съм си ченге и даже свирилката в зъбите на ченгето. Аз съм пожар — ала пожарникарят пак съм аз.
НАТАЛИ
Гуревич, мили, все пак си паднал ниско.
ГУРЕВИЧ
В смисъл? Е, добре. Ала в сравнение с това колко съм живял и текъл съвсем мъничко съм се понизил! Великата ни национална река Волга тече три хиляди и седемстотин километра и се понижава само с двеста двадесет и един метър. Според Брокхауз и Ефрон. На нея съм се метнал. Само че имах някои пропуски и без да искам изпепелих у себе си куп разни подробности. Но изобщо не съм падал. Всяко тяло, дори небесните тела, си имат свои собствени вихри. Рене Декарт. А аз — колко собствени вихри унищожих у себе си, колко чисти и благи помисли? Колко орлеански деви хвърлих на кладата, колко бледи Дездемони удуших?! И колко Муму и Чапаевци удавих в душата си!…
НАТАЛИ
Ама много си специален, щурчо!
ГУРЕВИЧ
Не съм специален. Просто — интензивен.
И днес… почти сега… не падам —
направо се продънвам вдън земя.
И тази нощ ще скъсам на парчета
трагедията — ямб да забраняват!
С две думи — аз взривявам този дом!
Още повече — съвсем забравих — нали днес е нощта срещу Първи май, нощта на Валпургия, сестрата на свети Венедикт. А тази нощ още от края на осми век винаги се е ознаменувала с нещо ужасяващо и чудодейно. И с участието на Сатаната… Не знам ще лудеят ли вещиците нощес — но празник май ще има!!!
НАТАЛИ
Не ме плаши де, Льовушка — цяла нощ съм дежурна.
ГУРЕВИЧ
С любовника си Боренка ли? Със Суратя?
НАТАЛИ
Да, представи си.
С любимия си Боренка. И с много спирт.
И с торта-лично я направих-
и с песните на Йосиф Кобзон.
На ти сега, екс-мили, екс-любими!
ГУРЕВИЧ
Не си спомням точно в коя държава за тия шегички дамите ги пляскат по задника с букет сини шибои… Пък аз, ако искаш, ще те възпея в стил Николай Некрасов естествено.
НАТАЛИ
Хайде възпявай, глупчо.
ГУРЕВИЧ
А ла Николай Некрасов!
Роман твърди: кокореста!
Демян твърди: цицореста!
Лука им рече: става.
Бе и отзад я бива май,
тъй казват братя Губини,
Иван и Митродор.
Пахом с очи наведени
напряга ум край другите:
— Я стига с туй отпред-отзад!
Дано да е къщовница…
А Пров мълви: Ох, леле!
Натали аплодира.
Между другото, Натали, знаеш ли по какъв весел и точен начин е определял Некрасов степента на привлекателност на руската жена? Виж сега как: по броя на хората, които искат да я пощипнат. С такова удоволствие бих те пощипнал сега…
НАТАЛИ
Ами хайде щипни ме де. Само не говори пошлотии. И по-тихо, гламчо.
ГУРЕВИЧ
От де наде пошлотии? Когато човек иска да се убеди, че не спи, а вече се е събудил — трябва да щипе…
НАТАЛИ
Разбира се, че трябва. Само че себе си. А не долепената до него дама…
ГУРЕВИЧ
Все едно! … Ах, ти си долепена… мъчителко Наталия…Когато люшкаш кръста ей така… не мога, не издържам, искам така да те стисна отзад, че искри да ти излязат отпред! …