ВОВА
Ех, че чудно е сега на село! Будиш се сутрин… изуваш си първо ботушите, слънчицето ти наднича в очите, ама ти не смееш да го погледнеш… срам те е… и излезеш на стълбите. Пък птичките там, славейчетата и гургуличките пеят, та се късат: фю-фю-фю-тю-тю-фю, чик-чирик, гу-гу, ку-ку, ку-куригу-кудкудяк. Рай небесен. И мяташ антерията на гърба, взимаш си документите и ей тъй, гол както те е майка родила, тръгваш в степта да стреляш костури… Бос вървиш, жалък, цял обрасъл. Необрасъл не може, обрасъл по-лесно се мисли… Вървиш си по пътя и целуваш наред всички глухарченца. Пък глухарченцата те целуват под разкопчаната гимнастьорка, ама тя една избеляла, излиняла, от Берлин до Тексас носена…
В стаята съвсем тихо влизат хванатите за ръце Серьожа Клайнмихел и Коля. Разтриват си инжекциите, сядат до Вова, слушат.
И си вървиш значи… вятър те вее… Отгоре — синьо-синьо, отдолу майска роса като бисери… А напред се белее нещо черничко… Викаш си: да не е глогина някоя?… Не е. Да не е арменец?… Не е бе: откъде ще се вземе арменец в хвощовете? Пък то да излезе, че било мойто внуче, Сергунчик, на четири годинки е само, таман му покараха косъмчета по гръбчето — обаче всичко различава вече: всяка тревичка от всяка шумчица и всички птичета изучава по вътрешностите…
КОЛЯ
Пък аз нищо не мога да различа. Е, клен от липа…
СТАСИК (пак препуска от единия край на стаята до другия)
Да! Нищо по-важно няма на този свят! Спасете дърветата! Ще дойдат окупаторите — къде ни е интимната защита? Интимната защита на образования партизанин! В какво се състои тя? В следното: образования партизанин става, сяда, свирука си, пуши си цигарата. И всява ужас у прекрасната Клара!…
ВОВА
А моят Николай Семьонович…
СТАСИК (неудържимо)
Господ е създал светлината-да, да, да! А твоят Николай Семьонович я е отделил от тъмнината. Виж, тъмнината обаче никой от нищо не може да я отдели. Точно затова не ни дават нищо истинско и интимно! Булгур например, с извара, със стафиди, с хавайски ром…
КОЛЯ
И с вермут.
СТАСИК
Не, без вермут. Отде накъде вермут? И докога само ще ме прекъсват? Прави ще правят пътищата на нечестивците, а? Кога най-после ще спрем да се хлъзгаме към ядрената катастрофа? Защо се бави Божеството с разплатата си? И изобщо — кога ще спрат да ни баламосват тия поляци?! Животът бездруго е толкова кратък…
ВОВА
Ти насади някое цветенце, Стас, ще ти олекне…
СТАСИК
Хо-хо! Намерил кого да учи! Ела първо да ми видиш оранжерията. Животът бил кратък — като ми видиш оранжерията, още по-кратък ще ти се види! Махни ги твоите цветенца жълтурчета — навсякъде ги има. А аз знаеш ли какво имам — сам го създадох този сорт и го наблюдавах как вегетира. Казва се „Тумбалаче-подуванче-готованче“ с извити листенца. А как цъфти! Да ти се доще да гръмнеш с пищова във въздуха. Как цъфти бе — да гръмнеш с пищова по първия срещнат!… Или… или, ако искаш, „Мръсница незабравяница“ — понеже щом разцъфти и тръгва само по бельо! „Курветина гиздава, умислена“ — най-добрите мекички видове: „Ох, маменце“, „Сихоте-Алин“ и „Боже, боже“. А бе каквото ти душа иска! „Жълт глупаран“, „Двусезонен мърморан“. Те са вече за ония, дето ги изнасят с краката напред.
ВОВА
И всичко това е цъфтяло в градината ти, братче?
СТАСИК
Как така цъфтяло? И досега цъфти! Какво ти трябва например за наполеонките, Вова?…
ВОВА
Нямам си наполеонки…
СТАСИК
Е, ще имаш… И ще искаш да ги гарнираш по цепката с нещо багрено. Заповядай в градината ми — всичко е твое. „Презумпция флиртоза“, „Милиция стопанска, ненагледна“, „Гълфстрийм чечено-ингушки“! Два пъти орденоносната „Игумения непретенциозна“, най-хубавите й разновидности: „Капелмайстор Шуцман“, „Уши-нос-гърло“, „Неповяхващата Розмари“ и „Целувай ме дълго“. Пурпуровидните разновидности са безчет: „С любовта шега не бива“, „Плющете, бойни знамена“, "Крайцерът „Варяг“" и „Дръж циците“. А пък ако…
ВОВА
Ами синички имаш ли? Аз, като изляза в полето по росата, по големите празници — все за синички гледам…
СТАСИК
Как да нямам синички! Аз да нямам синички?! На — „Нособръкче одухотворено“, „Нособръкче цъфнато“, „Лигавчета синьокъдрички“, „Гутенморгенчета“! „О, Занзибар безпределен“ — и подвидовете му: „Лосиноостровниче“, „Яуза“, „Северянин“, „Сребърен скреж“, „Хау ду ю ду“, „Иди си без сълзи навек“… (При думите „без сълзи навек“ пак се вцепенява до прозореца, вдигнал юмрук вертикално в поздрав „рот фронт“).
Всички гледат носа на Вова. Коля пак протича, Вова нежно го бърше. Почти никой не забелязва как отговорникът Прохоров ту се втурва в стаята и поглежда часовника си_ — _единствено на него му е разрешено да носи часовник, — ту пак изхвърча навън. Музикалният съпровод е от тревожен по-тревожен.