КОЛЯ
То и есен си е хубаво на село… Нали, Вова?
ВОВА
Есен сме по-зле де, капе от тавана… Седиш на голия под, а отгоре кап-кап-кап-кап, а мишоците топуркат по пода: такър-такър, такър-такър, домъчнее ти сегиз-тогиз за някой, хванеш го, пъхнеш си го в пазвата да го постоплиш, да го поизсушиш. А насреща два портрета съм си окачил, и двамата ги обичам, само дето не знам кой ме гледа по-тъжно — Лермонтов като хусар или другарят Пелше7… Лермонтов — нали още съвсем млад, нищо не разбира — ми дума: „Иди в град Череповец, Вова, там ще ти дадат безплатни обуща.“ А аз му викам: „Защо ми са обуща? Череповец — ехее! — знаеш ли колко е далече! Ще получа обуща там, а после къде да ходя с тях? Не, не, добре съм си без обуща…“. Капят капките, а другарят Пелше тихичко ми реди: „Да не би ние да сме виновни за твоята мъка, Вова?“ — а аз му казвам: „Не, никой не е виновен за моята мъка.“ И тогаз пък зад стената току изпсува телето и иска нещо, моли ме, а аз не съм го хранил сто години и откъде се взе пък това теле? Ни кравица съм имал някога, ни нищо. Река да попитам Сергунчик, внучето — и него го отвял вятърът. И всички все ги отвява нанякъде… От вечерта съм турил една гаванка елдена каша под стълбите — за таралежчетата. Здрач пада. Току затропа гаванката — а, дошли са значи тарльовците, обискират… Листата се въртят във въздуха, повъртят се, па кацнат на пейката. И цветенцата всичките съм ги пресадил за през зимата… Пък вятърът все гони облаците, гони ги: на север — на североизток, на север — на североизток. Не знам да се връща някой. И отгоре все по-често: кап-кап-кап, и вятърът все по-силно духа: дърветата току заскърцат и заопадат, стоварват се и почиват — без съд и следствие. И птичките вземат, та хвъркнат като отрязани глави…
КОЛЯ
Ех, красота… Ами на село при вас как е — април пак ли е трийсет дни, или ви добавиха три?…
ВОВА
Бе не са още…
КОЛЯ
А трябва… Трябва да прибавят някой… У нас трябва да е по-голям, отколкото при ония… Те свирят на китара с пет струни, а ние си имаме наша, седемструнна… Байкал, Останкинската кула, Каспийското езеро… Щото сега виж колко обидно излиза и техният април е трийсет дни, и нашият трийсет. (Лигави се.)
Вова го бърше.
А пък да се равняваме по Европа, според мен — значи безнадеждно да изоставаме от нея… Ние естествено не искаме едностранни предимства за нас, но и никога няма да допуснем…
ПРОХОРОВ (нахълтва в стаята с озарено лице) Визитация! Визитация!
Но странно: вместо обикновеното „Стани!“ отговорникът заповядва нещо невероятно:
Легги веднага на пода! Всички! Мутри долу! Който върти очи насам-натам — гръмвам го с всички дула на Лепаж! Стас, стига с твоите „рот фронтове“! (Отива при него, но ръката на Стасик не излиза от състояние „Рот фронт“.) Добре, добре, само се обърни към стената, но пасаран, пасионарий! Венсеремос!
Гуревич влиза с кофата, тя е заметната с мокрия парцал. Оставя бърсалката да вратата. Отива до шкафчето си, бързо смъква парцала, вади от кофата огромна като дамаджана бутилка, поставя я на шкафчето и пак я завива въздиша дълбоко.
ГУРЕВИЧ Готово. Сега май вече победихме.
ДЛЬОХА (от вратата) Стани всички, поправи се! Визитацията свърши!
ПРОХОРОВ Всички в леглата. Забележете, психопати, визитациите стават все по-кратки. Значи скоро съвсем ще спрат. Ставайте, ставайте — и в леглата… Добре, добре… Ами какво правехте тук вие? — докато високосните хора на планетата ни постигнаха невъзможното, — какво правихте през това време вие, летаргични създания?
ВОВА
Стасик ни разказваше за цветенцата си… Сам си ги отглежда…
ПРОХОРОВ
Много важно! Цветята са вътре в нас. Съгласен ли си с мен, Гуревич — защо ни са цветята, които са отвън?
ГУРЕВИЧ После, после, Прохоров, първо бързо трябва да се заредя… И без това цветята отвътре ни са много: цистити в бъбреците, цирози в черния дроб, нашир и надлъж инфлуенци и ревматизми, миокарди в сърцето, абстиненции от главата до петите… Протуберанси в очите…
ПРОХОРОВ Налей си шейсет и пет грама, Гуревич, и бързо ги обръщай. После ще си говорим за цветенцата. Альоха!
АЛЬОХА Тук…
ПРОХОРОВ
Незабавно чаша студена вода. В куфара на Хохуля има лимони, вади ги…
АЛЬОХА Всичките ли?!
7
Пелше, Д. Я. (1899–1933) — съветски държавен и партиен деец, автор на трудове за революционното движение и строителството на социализма в Латвия — Б. пр.