ПРОХОРОВ Всичките, мамка ти…
Гуревич налива една чаша и всъщност открива, Валпургиевата нощ. Мирише спирта, мръщи се страшно, гаврътва.
(В очакване на дозата си.) Лошо мислех за тебе Гуревич. За всички ваши мислех лошо: вие сте ни мъчили в газовите камери, изтребвали сте ни по ешафодите. Излезе, че нямало нищо подобно. Мислех си — човек трябва да се държи на дистанция от вас. Дистанция с погромни размери… Но ти си всъщност Алкивиад! — пардон, Алкивиад имахме вече, — ти си граф Калиостро! Ти си Канова, изваян от Казанова, или обратното, все тая. Ти си лъв! Вярно, че си Лев Исакович, но все пак си Лъв! Гней Помпей и маршал Манерхайм! Не намирам по-големи похвали засега… обаче, ако на мен ми сипеш шейсет и пет…
АЛЬОХА Да проверим гори ли, а?
ГУРЕВИЧ
Може… (Излива малко от останалото в чашата, драсва клечка, доближава я.)
Докато синият пламък не гасне, цари тишина.
ПРОХОРОВ (дори не разрежда седемдесетте си грама, държи един от лимоните на Хохуля. Гаврътва чашата си, мирише, страстно лимона. Самовглъбена пауза.)
И тъй. Край на беззвездните часове на човечеството!
Кажи ми, Гуревич, от какъв мрамор ще е най-добре да те изчукаме?
ГУРЕВИЧ
Тоест как така да ме изчукате?
ПРОХОРОВ
Не-не, не исках да кажа така. (Лека-полека се разгорещява.) Друго исках да кажа: от този миг, ако в трета стая или в някоя друга от васалните ни стаи някой тъп психопат се усъмни в боговдъхновеността на този (сочи Гуревич с пръст) народ, незабавно ще бъде произведен от мен в чин контраадмирал. С всички произтичащи последствия…
ГУРЕВИЧ
По-полека, по-полека, отговорнико, ще смутиш слабите духом… Помисли за Алкивиад, той също въжделее. Нали си вече мъничко порфироносен. А я погледни Альоха…
ПРОХОРОВ Альоха!…
АЛЬОХА
Тук съм. (И докато Гуревич чародействува с водата и спирта, не издържа. Влиза в ролята си. Дрънка по корема си, сякаш си акомпанира на китара. И внезапно почва анданте.)
На мене ми е все едно,
да, все едно, че съм говно,
че спирт си поркам всеки ден
и то нераз-реден.
И с кеф, че съм дегенерат,
си пия пак денатурат,
и кеф ми е, че ототдавда
не бачкам във завода славно…
Гаврътва дозата си до капка. Изздиша исполински. Опитва се юнашки да продължи традиционното си:
Ей богу, честно,
честно, честно —
ще си взема рижава жена.
Пум-пум-пум-пум.
(По тумбалака си естествено.)
Ама много честно…
ГУРЕВИЧ
Стоп, Альоха! Не ни е до песнопения. Около нас жадуват малките народи. А ние, свръхдържавите, междувременно дегустираме нещо, което, да ви кажа, прави душите ни автономия, но може и да обрече на нещо същите тези души… Да приопщим ли тия марди?
ПРОХОРОВ
Ессстествено! Ал-льоха!
АЛЬОХА Тук. (Машинално подлага празната чаша.)
ГУРЕВИЧ Глупак. Ти знаеш ли какво е това марда?
АЛЬОХА
Има си хас. Серьожа Клайнмихел — комсомолецът Пашка Ерьомин пред очите му е откъснал почти всичко на майка му. И сега той все драще и пише, драще и пише… Да го викна ли?
ГУРЕВИЧ
Викни го, викни го… (Налива половин чаша.)
ПРОХОРОВ Клайнмихел! На арената.
ГУРЕВИЧ (на дошлия Серьожа) И за какво ти намигна майка ти преди смъртта си?
СЕРЬОЖА (естествено, плаче) Всичко знаеше тя. Майките винаги всичко знаят. Че няма да ме допуснат, няма да ми дадат да снимам филма за мама и Михаил Будьони и как се целунали крепко пред решаващата битка. И всичко това е дело на мръсните ръце на Пашка Ерьомик, еврейския шпионин…
ГУРЕВИЧ Не бързай. Пий.
Серьожа пие, притиска ръка до сърцето си_ — _дали в знак на благодарност, дали със сериозното жлелание да напусне този свят.
СЕРЬОЖА
Знам аз какво е еврейски шпионин. Първи признак — казва се Паша. Втори — Ерьомин. Други доказателства не трябват. Тоя не ми дава да си рисувам нощем стихове и планове на цялото бъдеще…
ГУРЕВИЧ
Какво държиш, Будьони?
СЕРЬОЖА
Нещото, което крия от предателя Павлик. Всичко, което ще построя, когато ме пуснат. А пък ако построя нещо — злодеят Павлик ще го запали веднага. Сега ще ви почета, ама няма да пускате Пашка Ерьомин с кибрита…
ПРОХОРОВ
Дай аз да го, прочета, тъпако. Понеже имам баритон, а ти си нямаш баритон… Така, така… „Проект за бъдещи съоръжения: Дом на обичта към Майката, Дом, където не скитат до среднощ, а живеят със семейството си, Детски свят на река Спортна. Където мъничките шпиони се давят, а големите изплуват в дават големи лъжливи показания“.
ГУРЕВИЧ Стига с тая досада!…, Да не му се дава повече.