ГУРЕВИЧ
Виж, тук не мога да ви помогна — нямам. Но…
ДОКТОРЪТ
Какво „но“ все пак?…
ГУРЕВИЧ
Ами за химерите… Защо например трябваше да обиколя целия свят, да прекося всички куенлуни и да изкача всички върхове на Кон Тики, за да разбера, че в Архангелск амбалажът се връща на улица „Роза Люксембург“ — само за това ли?!
ДОКТОРЪТ
Други странности?
ГУРЕВИЧ
Безброй. Например когато желая в небето да има само Воловари. И никакви други съзвездия. И да ми отнемат нещо под тези Воловари нещо съществено, но не и най-милото ми.
Докторът и медицинските сестри нервничат. Боренка Суратя безметежно крачи зад тях.
(Продължава.) Обаче какво ме е еня за Воловарите и Плеядите-друга чудатост имам напоследък:
забелязах, че като си вдигна левия крак, не мога да вдигна и десния. Споделих недоумението си с княз Голицин…
Докторът намигна с лявото ок о на Люси_ — _да си отбелязва. Тя отегчено навежда сипаничавото си лице.
… Та пихме с него, пихме, пихме… да ни се избистрят мозъците. И го питам шепнешком — да не пречим, нали, то всъщност на кого да пречим, сами бяхме… и го питам значи шепнешком, та да не пречим на хората: защо часовникът ми върви на обратно. Пък той ме гледа едно така, после часовника, и ми вика: „Бе така като те гледам, не ти личи; и да си пил — не си пил… ама и моят тръгна на обратно.“
ДОКТОРЪТ
Пиенето ви вреди, Лев Исакич…
ГУРЕВИЧ
Че аз ли не го знам? Сега да ми го казвате — все едно да кажете на венецианския мавър, потресен от току-що извършеното, че натискът върху дихателната тръба и трахеята предизвиква паралич на дихателния център поради асфиксия.
ДОКТОРЪТ
Добре, мисля че… С княз Голицин значи… Ами с виконти, с графове и маркизи не сте ли къркали?…
ГУРЕВИЧ
Има си хас. Обажда ми се например граф Толстой…
ДОКТОРЪТ
Лев Толстой?
ГУРЕВИЧ
Защо пък винаги Лев? Щом е граф — винаги Лев! И аз съм Лев, обаче изобщо не съм граф. Обажда, ми се на Лев правнук му и ми казва, че е строил две шишенца джинджифилова, ама мезето му било кът — само два вица за Чапаев…
ДОКТОРЪТ
Далеч ли живее този граф Толстой?
ГУРЕВИЧ
Съвсем близо. Слизате на метро „Новокузнецка“ и оттам е две крачки. Ако не сте пили наскоро джинджифилова…
ДОКТОРЪТ
А с Жозеф дьо Местър как сте? С виконт дьо Бражелон? Бихте ли ги поканили на някоя пейка да му пийнете… как го казахте… едно шишенце?
ГУРЕВИЧ
Разбира се. Обаче до пейката да има чашкодрян. И анемони няма да е лошо… Само че нали разправят, че всички били емигрирали…
ДОКТОРЪТ
Анемоните?
ГУРЕВИЧ
То те само да бяха. Ами бражелоните, жозефите, кактусите? Всичките бягат. И защо? Къде? На мен например много си ми харесра тука. Едно-едничко не обичам-преследването зарад скитничество. И… неуважението към Словото. Всичко друго…
ДОКТОРЪТ (пълномощническият му тон става организационен)
Ами ако Родината ни я връхлети беда? Всички знаем, че враговете ни искат само едно: да ни дестабилизират, а после вече съвсем… Нали ме разбирате? Говорим сериозно. (На Тамарочка.) Колко народа, националности и племена имаме в Русия?
ТАМАРОЧКА
Да не съм ги пасла… Към петстотин ще дойдат сигурно.
ДОКТОРЪТ
Видяхте ли — петстотин. Как според вас, болният, ако стане нещо — пред лицето на врага, — кое племе ще е най-ненадеждно? Вие сте образован човек, разбирате от чашкодрян и анемони и знаете, че, кой знае защо, те бягат от нас… Но идва бурята — на чия страна сте, Лев Исакович?
ГУРЕВИЧ
По принцип съм враг на всички войни. Войната разлага войниците, нарушава строя и съсипва униформите. Великият княз Константин Павлович… Всъщност няма значение. Щом Родината ми стъпи на ръба на катастрофата…
ДОКТОРЪТ (на Люси)
И това запишете.
ГУРЕВИЧ
Щом Родината ми стъпи на ръба на катастрофата и каже: „Льова! Стига си пил, стани и излез от небитието, аз…“
Оживление. Отдясно тропат токчета и в приемната забързано, но без суетене плавно влиза сестра Натали. Очите й заемат почти половината от усмихнатото й лице. Трапчинки. Абсолютно черната й коса е хваната на тила с невероятна шнола. Излъчва славянско спокойствие, но и нещо от Андалусия.
ДОКТОРЪТ
Тъкмо навреме, Наталия Алексеевна.
Нормални при среща на дами, любезности и така нататък. Натали сяда до Люси.
НАТАЛИ
Нов ли имаме?… Гуревич?!… Сто години не съм те виждала…
ДОКТОРЪТ
Всъщност вече свършваме разговора с болния. Не го разсейвайте, Наталия Алексеевна, и без лични неща… Остана ни да изясним само няколко момента — и при другите…