ПРОХОРОВ
Сега-сега… (Продължава.) „Гара с Влакове, та момичетата с къси полички да стоят на стъпалата. И да размахват с пристигащите влакове след заминаващите“.
ГУРЕВИЧ
Ммммдаа… Все пак лошо са те възпитавали, Клайнмихел… Комсомолецът Ерьомин може и да е имал право да разфасова майка ти…
СЕРЬОЖА
Не, изобщо не беше прав. Когато си беше цяла, си беше много по-красива… Все гледате да се присмеете, ама на какво се смеете… Имам още един проект, та в Русия да се смеят по-малко: тръбопровод от Франкфурт на Майн през Уренгой, Помари, Ужгород — към Смоленск н Новополоцк. Тръбопровод за доставка на сълзотворен газ в Русия. На взаимо-изгодна основа…
ГУРЕВИЧ
Браво, Клайнмихел!… Отговорникът, капни му още малко.
Отговорникът налива. Гали Серьожа по главицата, поднася му чашата.
СЕРЬОЖА (развълнуван от похвалата гаврътваа чашата с едно „оха“) Освен това обичам да слушам Людмила Зикина. Като запее — ама всичко ми се къса, и с нови чорапи да съм — и те се късат. Чак ризата ми се цепи под мишниците. И сополи ми текат, и сълзи, и все за Родината, за цъфтежа на ширните ни полета…
ГУРЕВИЧ Прекрасно, Серж, утеши се с мисълта, че няма да дадем на непримиримия ти враг, комсомолеца, нито капка. За жалост той принадлежи към ония, които формират числения състав на нацията. Идиот с тежко изразено лекомислие, целият натъпкан с празнини. У него няма ни здрач, ни утрини, няма дори пълноценна копелдащина. Според мен по-добре пълна амнистия за политическите затворници… Тоест да гръмнем контраадмирала и да го развържем, а?
ПРОХОРОВ
Ама разбира се. Още повече, че отдавна е буден, този ядрен заложник на Пентагона. (Потрива ръце, налива наред на Гуревич, на себе си и на Альоха.) Ставай, флотоводецо. Непотопяемий самолетоносачо на НАТО. Сега ще те развържа, Нелсън, признай си — нали е приятно да живееш в света на висшата справедливост?
МИХАЛИЧ (свалят му кърпите и чаршафите един по един) Дайте да пийна…
ПРОХОРОВ
Ама той бил много наш човек бе! Обаче първо коленичиш и казваш последната си дума.
Михалич потреперва.
Не бе, просто се извини на оскърбената велика нация — и то така, че да те чуят бившите ти приятелчета от Североатлантическия пакт.
МИХАЛИЧ (забързано; попоглежда Прохоров, който вече му налива)
Москва е чуден град, да го… отзад: излезеш на разходка, навред вино и водка. Пия вино, пия газ, пет пари не давам аз. Рано пиле рано пее. Болен да пости, трезвен от гости Богу не е драго. Пия чашка, пия две, с три се чувствам най-добре. Болен зле, пиян по-зле, трезвен най-зле. Не си ли допиваш — здравето разбиваш. Щом погледна сутрин пиво, чак на танци ме избива…
ПРОХОРОВ (много по-въодушевено, отколкото във второ действие) Тъй-тъй-тъй…
МИХАЛИЧ
Хайде днеска за култура да му пийнем политура. Кой не пие вино, да оди на кино. Нещо взе да застудява — да ударим, да ни става. И за руси и татари час за пиене удари…
ГУРЕВИЧ Удари, друже мой…
Михалич пие, блещи очи от спирта и промяната на земната си орис.
Според Конституцията, адмирале, всеки гражданин на СССР има право да се блещи, обаче да не му изхвръкнат очите… Вова!!!
Вова покорно сг приближазя, но, кой знае защо, води за ръка и бледия Коля.
Деца мои, арменският коняк е сервиран, почвайте молитвата (На Прохоров.) Те защо са тук всъщност — а не там?
ПРОХОРОВ
Нали чу… естонец бил… боляла го главата… не стига ли?… Колкото до Вова — него просто така… подозират го в уникалност.
ГУРЕВИЧ
Не се коси, Вова, още утре ще си с мен на свобода. Имаш ли си мечта?
ВОВА
Да, да, имам си. Искам да си развъдя в езерцето една рибка — гамбузия се казва. И значи тази рибка гамбузия изяжда в езерцата си всички личинки на комарите н заедно с тях и всички ламблии. Понеже ако човек нагълта с водата дори една ламблия, тя от само себе си ражда втора ламблия, а третата ламблия, която се ражда като се съешат първите две ламблии…
ГУРЕВИЧ
И колко от тия ламблии гълта на един път твоята гамбузия?
ВОВА
Може да изкльопа наведнъж седемдесет е пет парчета.
ГУРЕВИЧ Няма ли да й приседне?
ВОВА Няма.
ГУРЕВИЧ
Отлично. Точно толкова му сипете в грамове. Обаче го разредете. А Боренка Суратя нощес ще си плати за това, че ти направи „модус вивенди“ на носа…
ВОВА (пие на един дъх — и ту кат злак позеленява, ту кат слънчице блести)
А най-хубавото на гамбузията й е, че не оставя във въздуха ни един комар. Нищо не ви хапе, тръгвайте смело към гората, мили малки радиослушатели. И си играйте, докато не ви извика Едик…