ПРОХОРОВ Кой е тоя Едик?
ВОВА
Никой не знае. Но щом изпчува Хеспер8, всички: трябва да се прибират, понеже Едик дава знак, време е да се прибирате. И няма как… Сергунчик-внучето, не го послуша, и ето ви резултата: ветровете го отвяха в незнайни страни… по поръчка на Комитета за телевизия и радио…
ГУРЕВИЧ
Странна страна е. Русия, все пак! Огкъде-накъде Едик? На какво основание Едик?… (Обръща се към Коля.) Коля! Разбираш ли нещо от тия щуротии?
КОЛЯ
Естествено. Отдавна съм вникнал в тази дхарма. (Простира ръце към публиката.) Бащите ни са яли киселото грозде, на масата на децата им само вермут и нищо друго. Отгор-додол залян с вермут лети Опегин като луд към Ленски, вика го… Певецът е мъртъв, мъртъв. Твърде млад си тръгна той от тоя свят. Луксозна водка иска той и взорът му направо плаши, ала вермут сред смях и вой наливат в празната му чаша!…
ГУРЕВИЧ Браво бе! Налейте на поета мискетелайнвайн!
КОЛЯ (пие дозата „мискетелайнвайн“) Откъде се е взел в стаята ни мискетелайнвайн?
ПРОХОРОВ
Откъде, откъде! А откъде ни се взеха в стаята любопитните младоци със слабоумните си въпроси? Взел се — значи взел се. При това нищо не е изгубено освен честта. Ако има още въпроси, обръщайте се към Витя.
ГУРЕВИЧ
Да, да. Ако на някого нещо не му е ясно, да се обръща към незабравимия ни гросмайстор. Каква чест — да те нарекат незабравим приживе! Ви-тя! Корчной! Какво ново-вехто, какво шизофренововехто?
Всички гледат Витя. Не е съвсем ясно дали той спи, или е буден, защото усмивката му, дежурна и насън, при събуждане става сардонична. Сега не се наблюдава нищо подобно.
ГУРЕВИЧ
Най-лесно се проверява дали човек спи. Ако иска да се присъедини към компанията, значи е буден. Ако не иска — ще рече, спи и не ще се събуди вовеки…
ВИТЯ
Буден съм. И докато мискетелайнвайнът в този свят не свърши, никога няма да заспя.
ПРОХОРОВ (подава му чаша) Сега нали разбираш, гросмайсторе, че живеем не само в свят на справедливост, но в свят на една такава справедливост, която е дори мъничко по-висша от най-висшата?…
ВИТЯ (надига огромната си розова глава ) А няма ли да умра?
ГУРЕВИЧ
Ти, Витя, имаш прекалено високо мнение за себе си. През цялата текуща драма — преди да се включиш — изобщо никой не спомена за смърт, макар всички да пиха. Щастието на човека е в него самия, в удовлетворяването на естествените човешки потребности. Пиер Безухов. Пък ако ще се мре — да се мре. Смъртта е само един неприятен миг и не си струва да го вземаме на сериозно. Аугусто Сандино.
Витя пие — и става. Прегръща всички с усмивката си-и без да се свени от корема си, кой знае защо тръгва към вратата.
ПРОХОРОВ
Доживяхме! Усладата и страшилището на Вселената — Витя — поема към клозета… Стасик! Стига с тия „рот фронтове“. Ела тук…
ГУРЕВИЧ (сепва се)
Да, да. Никакви „рот фронтове“ и нопасарани вече не ни минават. Над цяла Испания небето е безоблачно. Франсиско Франко. Свали ръка по този повод и ела.
СТАСИК
Имаме, имаме за какво да си поговорим: масирания натиск върху Исламабад, подводниците в украинските степи! И за капак-сексманиякът чичо Вася в храстите копър. И марионетката Чон Ту Хуан, той все мечтае да заличи Съветска Русия от лицето на земята. Но може ли да се изличи онова, което има толкова много земя — и никакво, ама никакво лице. Да, до това води тесноочието посочените чонтухуановци…
ГУРЕВИЧ
Веднага му налейте! И то пропорционално на току-що издрънканото. Боже мой, Витя!…
ВИТЯ (с най-обаятелната усмивка от Сътворението насам)
Заповядайте, това е шахматна фигура, измих я на чешмата… (Слага на масата насред стаята още една цяла царица!) Две бели царици — това е вече прекалено. Мнозина губят и остатъците от нещастния си разум.
ПРОХОРОВ
Шаха ще го оправим после… Ами шашките къде са?
Витя засрамено мълчи. Зад вратата се чува тропане на токчета. Натали минава за последно. И слава богу, че вече е първомайски пийнала. Иначе би надушила, че в стаята мирише на спирт.
ПРОХОРОВ
Тишина!… Всички по местата! Завий се презглава!
Натали влиза, казва лека нощ на всички. Оправя одеялата на ония, които не са се завили добре. Сяда до главата на Гуревич. Нечути — а може би чути от всички — шепот и ласки.
НАТАЛИ (шепне) Недей мисли за нищо, Лев, всичко ще се оправи.
Гуревич понечва да каже нещо.
(Слага пръст на устните си.) Шшт… Всички спят. Навън е тихо. И недей да бъдеш лош. Пияндури, лека нощ. (Плавно излиза и тихичко ратваря вратата)