ГУРЕВИЧ Величието и падението на династиите, Разпятието и Възкресението, Вартоломеевите нощи и волочаевските дни9 — всичко в крайна сметка е само за да може комсомолският секретар Ерьомин да си подскача на спокойствие… Не, не, тук има нещо гнило… Ела да ти налея още мъничко, Серьожа…
Серьожа се кръсти и пие.
ГУРЕВИЧ
А Вова? Къде е Вова? Какво става с Вова?
Вова седи неподвижно на кревата си опрял тил в перваза на прозореца устата му кой знае защо е зейнала широко.
Я виж какво му е, Прохоров?
ПРОХОРОВ
Диша! Вовочка диша! (Пее му от Григ.) „В леса ела, любими мой, там чакат теменуги. В леса ела, в леса зелен, там чакат теменуги.“
Вова не издава нито звух. Устата му е все така отворена. И вече Бог, го милва по главата.
ГУРЕВИЧ
Това е то!… Там (кима в посоката, къдгто празнува медицинският персонал) — там другояче се веселят. Какво да се прави… Ние сме подхвърлени и още не сме намерени. Но те са заобиколени от сплетни, а ние — от легенди. Ние сме игрални, те — документални. Те са сериозни, ние сме неврозни. Те са опитни, ние сме експериментални. На тях им дай само „ам-ам“ — а нас ни изгаря плам. Ние изпълняваме арии…
ПРОХОРОВ
А те-словесни диарии, естествено… Прав си! Тяхното е скапан животец, нашето — житие! Виж ние как пеем! А те си пускат Ротару и разни Кобзоновци… Хо-хо! Тъй де!
Изпиват сепаративно по едно съвсем малко. Другите се облизват с копнеж, но стоят настрана.
И изобщо — крайно време е да пристъпим към рушене из основи на всичко най-основно!…
КОЛЯ (по мотив на съветска детска песничка)
Коля няма водчица,
Няма си вермутче…
ПРОХОРОВ (подема)
Само бира, само сода!
Само сода, само бира!
Никой тук не е пиян!
Я налейте, въртоглавци,
още щом ви се намира,
в тържествуващий стакан!
Бум-бум!
(Отива до огромната бутилка, налива си чашата и я обръща. Останалите имат същото намерение. Но Гуревич ги спира.
ГУРЕВИЧ
Момент, момент. Клайнмихел, ела тук. Трябва да те зарадвам: майка ти не е умряла! Жива е. Пашка не я е убивал! (Налива му.)
СЕРЬОЖА (притиска чашата към сърцето си)
Ура! Мама е жива!
ПАШКА
Ура! Не съм я убивал! (Мълниеносно изтръгва чашата от ръцете на Серьожа и я гаврътва на един дъх.)
ГУРЕВИЧ
Ех, Пашка, пъргав си, като те гледам,
но тук овации за тебе няма.
Ще ти разбият мутрата — сериозно —
„цивилно и неофициално“.
ПРОХОРОВ
Рене Декарт?… (На Паша.)
Така че, мили момко,
я си… вземи да се разкараш!
Зашлевен от отговорника, Паша хълца и се присъединява към танцуващите.
ГУРЕВИЧ
Не-не, ти само ги погледни, отговорнико! Нищо значи не е било напусто, нито революциите, нито религиозните разпри…
ПРОХОРОВ
Вече смених имената на улиците, удуших естрадните вокалисти. Време е вече…
ГУРЕВИЧ
Да, да. Време е вече за смяна на етикетите. Що за безвкусица? „Юбилейна“, „Руска“, „Столична“… Червата ми се обръщат, като ги чета. Водката трябва да е като сълза — и всичките й разновидности трябва да сълзят. Да речем например: „Моминска жарка“ — пет рубли и двайсет копейки, „Мъжка изцедена“ — седем рубли. „Безпризорна помътена“ — четири и седемдесет. „Престъпна ненатурална“ — четири и двайсет. „Вдовишка жалейна“ — и тя да не е скъпа: четири и четирийсет. „Сирашка горчива“ — шест рубли. И така нататък. Само че преди да рушим Русия пред очите на изуменото човечество, първо трябва да я просветим…
ПРОХОРОВ
Точно така. Толкова сме запуснали всички отрасли на знанието — страх да те хване! Аз например знаеш ли колко хора съм питал: колко ръба има една водна чаша водка? Нали всяка съветска чаша има един и същ брой ръбове. И представи си — никой не знае. От сто четиридесет и пет анкетирани само един отговори правилно, и то случайно. Мисля си, дали, докато не е станало късно, да наченем в Русия епохата на Просвещението?…
ГУРЕВИЧ
Че ние я наченахме вече. Засега — в рамките на трета стая. Пък после току-виж… Какви хора имаше тук преди нас, а? Вял демонизъм, унила идиотщина. Непукизъм, базиран на прозявки. И у никого никакво благородство, никакво сиятелство никакво превъзходителство. А височество, да не говорим за величество — къде ти! Докато бях на свобода и гледах нашите руси, отвреме навреме така се подувах от скръб, че не можех да се натъпча в автобуса…
ПРОХОРОВ (патетична) И аз. Мен ако питаш, ние сме малко недоправени и недоносени. Но пък имаме някакъв чар. По себе си го чувствувам, особено тази нощ…
9
През февруари 1922 г. Червената армия разбива отбраната на белите при с. Волочаевка и след няколко дни превзема Хабаровск — Б. пр.