Доктор Гериа се бе убедил в това още онази сутрин, когато им бе наредил основно да претърсят стаята на Госпожата и да я прочистят от всякакви евентуални гризачи и болестотворни насекоми. На пръсти, слугините сковано пристъпваха по пода така, сякаш беше миниран. Очите им бяха разширени от ужас, а пръстите вкопчени в кръстовете по вратовете им. Знаеха много добре, че няма да открият нито насекоми, нито каквито и да е гризачи. Гериа също го знаеше. При все това им се бе скарал — жестоко ги беше смъмрил за боязливостта им, за малодушието, с което си вършеха задълженията. А това само още повече ги наплаши…
Той довърши работата по прозореца и усмихнато се обърна.
— Ето — каза доволно. — Всичко е вече готово. Никой няма да може да влиза оттук тази нощ.
Изтръпна и веднага се овладя, забелязал уплашените пламъчета, просветнали в очите на жена му.
— Нищо и никой — поправи се.
Неподвижна, Алексис лежеше изпружена в леглото. Побледняла до неузнаваемост, едната й ръка бе скръстена върху гърдите, вкопчила се в сребърното кръстче, което още предния ден беше извадила от кутийката с бижута. Не го беше носила откакто Петре й бе подарил друго — инкрустирано с диаманти, — в деня на тяхната сватба. Кръстчето беше така характерно, така свързано с историята на този край и на селото, че сега, в настоящия момент на голяма уплаха, Алексис Гериа беше захвърлила новото и спонтанно беше потърсила закрила в обикновеното църковно разпятие. Страховете я бяха превърнали в дете.
Доктор Гериа се обърна към нея, загледа кръстчето и нежно й се усмихна.
— Няма да ти е необходимо, скъпа — успокои я. — Тази нощ ще спиш спокойно и сигурно.
Пръстите на Алексис притиснаха още по-силно разпятието.
— Да, добре, нека да е на теб — продължи той. — Носи го, щом те успокоява. Просто исках да ти кажа, че ще съм при теб през цялата нощ.
— Ще бъдеш при мен?
Той приседна в долната част на кревата, хвана ръката й.
— Нима си мислиш, че в този момент ще те оставя сама дори и за миг?
Трийсет минути по-късно тя вече спеше дълбоко. Доктор Гериа издърпа един стол до кревата, настани се удобно. Свали очилата, с палеца и показалеца на лявата ръка разтърка носа си. Въздъхна дълбоко, вгледа се в спящата си съпруга. Господи, колко беше красива! Трудно беше за вярване. Доктор Гериа се изпъшка.
— Вампир ли? — прошепна едва чуто.
Някакво глухо, далечно почукване се разнесе откъм вратата. Заспал дълбоко, доктор Гериа измърмори нещо несвързано в полусън. Пръстите му нервно се сгърчиха. Чукането се повтори. Разтревожен глас разтърси покоите на съня му.
„Доктор Гериа?“ — зовеше го гласът.
Доктор Гериа се стресна, подскочи, почти напълно разбуден. Ала още няколко мига гледа заключената врата отнесено, с почуда.
— Доктор Гериа? — настояваше Карел от другата страна.
— Какво има?
— Всичко наред ли е?
— Да, всичко е…
Остър вик се изтръгна от гърлото му. Той се спусна към леглото. Нощницата на Алексис отново бе смъкната. Ужасна кървава диря беше белязала гърдите и врата й.
Съсипан, Карел примирено клатеше глава.
— Никаква ключалка не може да спре това ужасно чудовище, Господине! — каза отпаднало.
Икономът беше подпрял сухото си длъгнесто тяло на масата в кухнята, където бяха подредени сребърните прибори, които избърсваше, когато доктор Гериа бе влязъл.
— Това ужасно същество е способно да се превръща в дим, което му позволява да преминава през всякакви пролуки.
— Ами разпятието? — почти извика Гериа. — То висеше постоянно на врата й, не беше го сваляла нито за миг… И още продължава да е там. Непокътнато. Цяло целеничко. При все това тя цялата беше опръскана в кръв!
Гласът му бе станал неузнаваем.
— Тъкмо това и аз не разбирам — продължи Карел недоумяващ. — Разпятието е трябвало да я пази…
— А как е станало така, че аз нищичко не съм видял и чул?
— Били сте обсебен от неговата пагубна сила, Господине… Той ви е повлиял — отвърна му Карел. — Радвайте се, че не ви е нападнал!
— Не мога да се радвам! В никакъв случай!
Доктор Гериа тежко стовари юмрук по масата.