— Не се грижете за мен — запротестира Гериа. — На Алексис трябва да се помогне!
После неочаквано закри очите си с треперещи длани.
— Господи, как е възможно? — проплака.
Не оказа никаква съпротива, когато по-малкият брат разкопча яката на ризата, за да огледа врата му.
— И вие ли? — запита го Вареш втрещен, като уплашено се отдръпна.
— Има ли някакво значение?
Гериа го улови за ръцете.
— Скъпи ми братко, приятелю! Кажете ми, че не съм аз! Успокойте ме, че не съм аз виновникът за целия този ужас!
Вареш го гледаше поразен.
— Вие? — едва успя да изрече. — Но…
— Знам, знам! — прекъсна го Гериа. — Аз също бях нападнат, но нали ви казах — това няма значение. Михаел, какъв е този кошмар, който никой не може да възпре? Каква е тази прокълната, зловеща сила, която го е породила? Защо точно върху мен се стоварва? Откъде идва цялото Зло? Обикалях наоколо и оглеждах полята сантиметър по сантиметър, проверих всяка гробница — няма къща в селото, която да се е изплъзнала на моите проучвания. И ви уверявам, Михаел, нищичко не открих — нищо! Въпреки това, нещото съществува, витае във въздуха, връхлита ни всяка нощ, изтръгва ни от живота. Селото е тероризирано, паника е обзела всички. И мен също! Никога не съм виждал това отвратително същество, никога не съм го чувал! При все това всяка сутрин намирам жена си, моята обична съпруга…
Вареш бе пребледнял, чертите на лицето му се разкривиха. Не откъсваше поглед от по-големия си брат.
— Какво да направя, братко? Помогни ми, приятелю! — умоляваше го Гериа. — Как да разбера, какво да направя? Как да я изтръгна от лапите му?
Вареш не знаеше какво да отвърне.
— От колко време тя е… в това състояние? — запита го Вареш.
Изумен, той не можеше да откъсне поглед от восъчното лице на брат си.
— От дълги дни е така — отговори Гериа. — И продължава все повече да отпада. Буквално се топи пред очите ми.
Доктор Вареш отпусна безжизнената ръка на Алексис.
— Защо не ме извикахте по-рано? — запита го.
— Мислех си, че ще мога да намеря някакво разрешение — сподавено му отвърна Гериа. — А сега вече знам, че… няма такова.
Вареш потрепера.
— Бихме могли… — започна.
— Няма какво повече да се направи — сухо го прекъсна Гериа. — Аз всичко опитах, всичко.
Залитайки, той се приближи до прозореца и потопи безжизнен поглед в мастиления мрак отвън.
— Ето — прошепна. — Нощта ни обгръща. След малко то ще се появи, а ние сме все така беззащитни пред него.
— Не, Петре! Ние не сме беззащитни!
Вареш се усмихна насила, постави ръка върху рамото на брат си.
— Аз ще я пазя тази нощ.
— Това няма да помогне…
— Ще помогне, приятелю — настоя Вареш и гласът му прозвуча някакси нервно. — Просто сега вие трябва да отидете и да си легнете. Трябва да си починете.
— Не искам да се отделям от нея — настояваше Гериа.
— Но вие се нуждаете от почивка!
— Не искам да си отивам! — отговори Гериа. — Никой не може да ме раздели с нея!
Вареш кимна в знак на съгласие.
— Така е… Тогава ще бдим на смени.
Тежка въздишка се изтръгна от Гериа.
— Добре… Да опитаме и тъй…
В гласа му нямаше никаква искрица надежда.
Двайсет минути по-късно той се върна с кана димящо кафе, чието ухание практически бе невъзможно да се усети насред тежките лютиви зловония на чесън, наслоили се в стаята. С провлачени стъпки Гериа се отправи към леглото и остави таблата върху нощната масичка. Доктор Вареш беше приседнал в горния край на кревата, до главата на Алексис. Държеше ръцете й в своите.
— Аз ще будувам първи — каза му той. — А вие отидете да поспите, Петре.
— Не ми харесва това, пак ви го казвам, никак не ми харесва… — мрачно измърмори Гериа.
Доближи чашката до кафеварката. Кафето се заизлива като кипяща лава.
— Благодаря, чувствам, че действително имам нужда да се ободря — кимна Вареш и пое предложената му чашка.
Гериа на свой ред кимна. Наля кафе и на себе си, преди да седне.
— Не мога да си представя какво ще стане със Солта, ако чудовището не бъде унищожено — изрече замислено. — Хората направо са парализирани от страх.
— То посещавало ли е… други от селото? — запита Вареш. — Искам да кажа… има ли и други подобни случаи?
Гериа уморено въздъхна.
— Не виждам защо трябва да ходи на други места. Тук, у дома, всичките му желания биват задоволени…
Той се вгледа замислено в брат си.