— Едва след като и ние изчезнем, тогава може би ще отиде другаде. И хората знаят това, чакат го да се махне.
Вареш остави чашката, разтърка очи.
— Струва ми се немислимо… — започна той. — Ето, ние двамата с теб — лекари, хора на науката, — ние се оказваме неспособни да…
— Какво може да направи науката срещу такова чудовище? — прекъсна го Гериа. — Та науката даже не признава неговото съществуване! Дори и да съберем тук най-известните учени по света… Знаете ли какво ще ни кажат? Ще ни кажат, че сме изпаднали в дълбока заблуда, че няма вампири, че цялата тази работа е една голяма измама…
Гериа замълча, внимателно се взря в младия лекар.
— Михаел? — повика го тихо.
Вареш дишаше бавно, спокойно, дълбоко. Гериа остави чашката със своето кафе, до което въобще не се беше докоснал. Стана, приближи се до Вареш, отпуснал се безжизнено върху стола. Надвеси се над спящото тяло. Разтвори с два пръста клепача на брат си, за миг се вгледа в незрящата зеница. Дръпна ръка.
„Бързо действа дрогата! — помисли си. — И е съвсем ефикасна!“
Вареш щеше да остане в безсъзнание повече, отколкото бе необходимо. Гериа отиде до шкафа, измъкна оттам докторската си чанта и се върна до леглото. С рязко движение смъкна нощницата на Алексис. Няколко мига по-късно напълни с кръв една спринцовка. Дано това да беше последната, влизаща му в употреба. Забърса раната, после приближи спринцовката до Вареш и я изпразни в устата на младежа. Старателно размаза кръвта по зъбите и устните му.
След което с два скока се озова до вратата и я отключи. Отиде при Карел, надигна го, пренесе го в коридора. Не, Карел нямаше да се събуди. Слабата доза наркотик, която бе сипал в храната му, щеше да е достатъчна. С Вареш обаче се поизпоти — задъха се, докато, нарамил тялото, слизаше по стълбището. В най-тъмния ъгъл на избата го очакваше предварително приготвен дървен ковчег. В него Вареш щеше да прекара остатъка от нощта. До сутринта, когато обезумелият от отчаяние и уплаха доктор Гериа, споходен от неочаквано озарение, не наредеше на Карел да претърси основно тавана, избата и мазите, колкото и невероятно, колкото и нелогично да беше, но просто да провери… В случай че чудовището…
Десет минути по-късно Гериа отново беше в спалнята. Напипа пулса на Алексис. Биеше по-осезателно. Значи Алексис щеше да оживее. Страданията, мъките и ужасът, които бе изживяла, щяха да са й достатъчно наказание. Да знае занапред какво върши! Колкото до Вареш…
За първи път, откакто двамата с Алексис бяха пристигнали в Клуж в началото на това лято, доктор Гериа се усмихна щастливо. Беше доволен от стореното. Всемили Боже, та не беше ли истинска наслада да види как старият Карел забива ясеновия кол в сърцето на Михаел Вареш — този проклетник, дарил доктора с рога?