— Да. — Дарси се намръщи. — Казах му, че не е проработил.
— Защото е необходимо оригиналното ДНК на вампира.
— Да. — Дарси се зачуди накъде водеше всичко това.
— Остин ми донесе ножа, с който бе нападната преди четири години. Целият е покрит с твоята кръв. С човешката ти кръв.
Дарси падна назад в стола.
— Искаш да кажеш…?
— Да. Занесох ножа на Роман. Той изолира човешката ти ДНК и мисли, че ти си най-добрият ни кандидат, който бихме могли да открием.
Тя притисна ръка към гърдите си. Сърцето й бумтеше в ушите.
— Аз… аз отново мога да стана смъртна?
Шепотът зад вратата се възобнови. Конър се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
— Трябва да ти кажа, девойче, че има вероятност да загинеш по време на процедурата.
— Колко голяма вероятност?
— Роман изчисли, че има седемдесет и пет процента шанс за успех.
И двадесет и пет процента шанс да умре.
Вратата се отвори с трясък, карайки я да подскочи в стола си.
— Не го прави! — Маги се втурна в стаята.
— Съгласен съм с нея. — Грегори влезе с маршова стъпка. — Не трябва да рискуваш живота си, Дарси. Имаш си доста добър живот тук.
Останалите дами също се съгласиха, мърморейки.
Очите на Дарси се изпълниха със сълзи. Тя наистина имаше обещаващо бъдеще във вампирския свят. Но нямаше Остин. А той все още я искаше. Затова бе занесъл ножа на Конър.
— Остин иска ли да го направя?
Конър поклати глава.
— Не каза. Каза само, че ти заслужаваш да си щастлива. И заслужаваш да имаш избор.
Той иска аз да избера. Тя можеше да има бляскаво бъдеще като знаменитост във вампирския свят. Имаше прекрасни приятели, които държаха на нея и движение за правата на жените, което успя да създаде. От другата страна бе Остин. И семейството й. И слънчевата светлина. И шанс едно към четири да умре.
— Не го прави. — Маги коленичи до стола й. — Нуждаем се от теб.
— Не съм сигурна, че сме достатъчни. — Очите на Ванда блестяха от сълзи. — Няма нищо по-свещено на света от любовта.
— Но ние я обичаме! — извика Маги.
Една сълза се стече по бузата на Дарси.
— Достатъчно с празните приказки. — Конър се изправи. — Това е решение на Дарси. Преди не можах да й предоставя избор, но сега мога.
Дарси избърса бузите си.
— Трябва да поговоря насаме с Конър за малко.
Приятелите й излязоха бавно от стаята и затвориха вратата. Дарси пое рязко въздух.
— Ако реша да направя това, може и да не оцелея, затова искам да ти кажа как се чувствам.
Конър седна тежко на стола до нея.
— Знам, че ме мразиш. Не те обвинявам, заради това.
— Казвах си, че трябва да те мразя, но сега осъзнавам, че бях ядосана на себе си. Аз се… срамувах. — Още сълзи се спуснаха по бузите й и тя ги избърса.
— Защо, девойче? Беше много смело от твоя страна да спасиш онова момиче.
Дарси поклати глава.
— Бях страхливка. Обвинявах теб, че ме превърна, че не ми остави избор. Но истината бе, че имах избор. Когато изля кръвта си в гърлото ми, можех да я откажа. Можех да обърна глава настрани и да умра с достойнство. Но не го направих. Страхувах се. Не исках да умра.
— Никой не иска да умре, девойче.
— Аз пих от кръвта ти. — Сълзите потекоха по лицето й. — Бях толкова ужасена от себе си.
Конър сграбчи ръцете й.
— Ти направи това, което трябваше, за да оцелееш. И постъпи правилно. Виж хубавите неща, които постигна. Нашият свят е по-добро място заради теб.
— Направих верния избор — повтори тя на себе си. И сърцето й се изпълни с усещане за спокойствие. Маги бе права. Животът й като вампир е бил предопределен. И ако не бе оцеляла, никога нямаше да срещне Остин. Тя стисна ръката на Конър. — Благодаря ти.
Сините му очи блестяха от сълзи.
— Реши ли, девойче?
— Да. Преди избрах страхливия изход. Този път избирам да съм смела.
Глава 27
В понеделник вечерта телефонът иззвъня, изтръгвайки Остин от дълбок сън. Часовникът показваше само единадесет и половина. Той си бе легнал рано след изтощителен ден на новия строеж. Нервите му бяха опънати докато се протягаше за телефона. Обаждане толкова късно обикновено означаваше лоши новини.