Выбрать главу

— Ало?

— Процедурата е насрочена да започне след двадесет минути.

Процедура?

— Кой се обажда? — попита той, макар че заради шотландския акцент на обаждащия се това бе доста очевидно.

— Конър. Мислех си, че може би ще искаш да бъдеш тук заради Дарси.

— Тя… тя ще го направи ли? — Сърцето на Остин застина в гърдите му. — Тя ще се промени…

— Да. — Конър го прекъсна. — В момента я подготвят. Всичките й приятели са тук…

— Къде? — Остин изскочи от леглото.

— Роматех. Знаеш ли къде е?

— Да. Уайт Плейнс. Ще бъда там. Кажи на Дарси, че идвам. — Двадесет минути? По дяволите, никога нямаше да успее навреме.

— Трябва да знаеш, че има вероятност тя да не оцелее.

Сърцето му се сви. Можеше да се закълне, че и двата му бели дроба отказаха да работят, защото не можеше да си поеме въздух. Той чу звук от изщракване.

— Чакай!

Твърде късно. Конър бе затворил.

Той пусна слушалката на мястото й. Мамка му. Въобще не трябваше да им дава ножа. Дарси можеше да умре.

Навлече някакви дрехи, сграбчи портфейла и ключовете си и се изстреля през вратата. Опитай се да мислиш позитивно. На асансьора му трябваше цяла вечност, за да стигне до приземния етаж. Мисли позитивно. Тя ще бъде смъртна. Той се затича към гаража. Ръцете му трепереха, докато се опитваше непохватно да отключи колата си. Вмъкна се вътре и запали двигателя.

Тя можеше да умре.

Той излезе бързо от гаража и се отправи на север по западната магистрала. Погледът му се отклоняваше към часовника на таблото на всеки две секунди. Дали тя се страхуваше? По дяволите, естествено, че се страхуваше.

Можеше да умре.

Сърцето му заби като лудо щом изминаха двадесет минути. Вече започваха процедурата. А той не бе там. Мина покрай една полицейска кола в Бронкс с бясна скорост. Мамка му. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Нямаше примигващи светлини. Слава на Бога. Сви на север към Бронкс Ривър Паркуей.

Можеше да умре.

Най-накрая стигна до покрайнините на Уайт Плейнс. Зави към входа на Роматех, без да обръща внимание на охранителния пункт или шотландеца, облечен в килт, който се развика след него. Наби спирачки пред входната врата и изтича навътре. Двама шотландци от охраната го сграбчиха.

— Къде е Дарси? — Той се опита да се измъкне. — Трябва да я видя.

— Ти ли си Остин Ериксън? — Единият пазач го държеше, докато другия извади портфейла на Остин и провери личната му карта.

— Да. — Остин освободи ръката си от хватката на вампира. — Тук съм, за да видя Дарси Нюхарт.

Вторият пазач му върна портфейла.

— Конър ни предупреди, че идваш. Оттук.

Остин последва пазачите надолу по един коридор, направиха завой и продължиха по друг коридор. Най-после отвориха двукрила летяща врата.

Остин се втурна навътре, но се закова на място щом видя Грегори и всички дами от риалити шоуто. Грегори се бе облегнал на стената със скръстени ръце. Той хвърли на Остин враждебен поглед. Ванда обикаляше из стаята. Мария Консуела и принцеса Джоана бяха коленичили заедно с един свещеник и тримата се молеха на латински. Маги само го погледна и започна да плаче. Лейди Памела и Кора Лий стояха от двете страни на Маги, шепнейки й успокоително. Те погледнаха към Остин обвинително.

Изобщо не трябваше да открива онзи нож. Негова щеше да бъде вината, ако Дарси умреше. Той прочисти гърлото си.

— Как е тя?

— Как си мислиш, че е? — озъби му се Грегори. — Те източват всяка капка кръв от нея.

Ванда бавно спря пред него.

— Конър излиза на всеки пет минути, за да ни каже какво става.

Остин се запъти към Грегори.

— Кажи им да спрат. Все още не е късно да я оставят вампир, нали?

Грегори изсумтя.

— Защо ще искаш да спрат? Нали не беше достатъчно добра за теб като вампир?

Остин сви юмруци.

— Аз я обичам точно каквато е. Сега отиди вътре и им кажи да спрат! — Грегори се поколеба, затова Остин се запъти към вратата. — Дарси! Не го прави! — Вратата бе заключена. Той продължи да я блъска. — Не рискувай живота си заради мен, по дяволите!

Вратата се отвори внезапно, докато Конър излизаше. Остин се опита да влезе, но шотландецът го избута назад и го задържа към стената с една ръка. Остин се разбунтува срещу хватката на Конър, но шотландецът бе невероятно силен.