— Вдигаш прекалено много шум — озъби му се Конър.
— Трябва да спреш процедурата — прошепна Остин.
— Тя навлезе във вампирската кома — тихо обяви Конър. — Твърде късно е.
Маги избухна в сълзи. Кора Лий и лейди Памела се присъединиха към нея. Ванда се запрепъва до един стол и се сгромоляса върху него. Грегори се свлече върху стената със затворени очи.
Очите на Остин се напълниха със сълзи. Какво, по дяволите, бе направил? Той нямаше право да отнема Дарси от тези хора, които я обичаха.
— Все още може да я оставите вампир.
Конър поклати глава.
— Това бе неин избор. Тя заслужава да има право на избор и ти го знаеш.
— Чуй ме! Ако нещата тръгнат на зле, ако умира искам да я превърнеш във вампир. Така ще бъде в безопасност.
Конър отпусна ръка, освобождавайки Остин.
— Попитах я за това и тя каза „не“. Ако започне да умира, тя иска да я оставя.
— Не! — Остин отстъпи назад, отказвайки да приеме това. Той се върна отново до Конър. — Няма да я оставя да си иде. Ще я превърнеш отново във вампир. — Той се приближи по-близко. — А след това ще превърнеш и мен.
Конър се изненада.
— Сериозно ли говориш?
Остин издърпа надолу яката на ризата си.
— Какво чакаш? Давай, нещастнико!
Грегори се запъти към тях.
— Готов си да станеш вампир, за да спасиш Дарси?
— Да. Ще направя каквото е необходимо.
Конър и Грегори се спогледаха.
— Не бях сигурен, че тя е направила правилния избор. Или че този мъж я заслужава. Но сега виждам, че е.
Погледът на Остин се замъгли от сълзи.
— Не я оставяй да умре.
— Ще направим всичко по силите ни. — Конър отново влезе в операционната.
Остин се наведе напред и опря чело срещу вратата. Оцелей, Дарси. Трябва да оцелееш.
— Преценил съм те грешно — обади се зад него Грегори.
Остин се обърна. Младият вампир протегна ръка напред и Остин я здрависа. Те зачакаха тихо край вратата.
След няколко минути, Грегори вдигна глава и долепи ухо до вратата.
— Какво има? — попита Остин.
— Въодушевиха се — прошепна Грегори. — Мога да ги чуя. Тя… тя реагира. Диша самостоятелно.
— Влизам вътре. — Остин дръпна силно вратата и нахълта вътре.
Дарси лежеше на операционната маса, а бледото й лице бе осветено от силни лампи. Роман Драганести и ниският химик на име Ласло се суетяха около нея.
— Не трябва да си тук — измърмори Конър.
— Разкарай се — озъби му се Остин.
— Това ли е начинът, по който трябва да говориш на новия си шеф?
— Не ме интересува… какво? — Остин хвърли поглед на шотландеца, преди да върне погледа си на Дарси.
— Съвзема се — обяви Роман.
Остин пристъпи напред.
— Добре ли е?
Роман погледна нагоре.
— Ти сигурно си Остин.
— Да, сър. — Той се спря до операционната маса. — Тя добре ли е? Получи ли се?
Роман провери жизнените й показатели на близката машина.
— Справя се чудесно.
— Направихме го! — Ласло завъртя едно копче на лабораторната си престилка. — Това е огромно постижение, сър.
Дарси помръдна глава и изстена. Остин докосна лицето й.
— Дарси?
Тя отвори очи.
— Остин?
— Да. — Той хвана ръката й. — Тук съм, любима.
Погледът й се плъзна по стаята.
— Аз… аз съм жива.
— Как се чувстваш? — Роман прегледа очите й с малко фенерче.
— Уморена. Слаба. Жадна.
— Жадна за какво? — Роман изключи фенерчето си.
Дарси облиза устни.
— Вода. Сок. — Тя се усмихна бавно. — Ванилов млечен шейк.
Роман се усмихна.
— Това е добър знак.
Ниският химик свали латексовата си ръкавица.
— Мога да ида до кафенето и да й донеса нещо.
Роман кимна.
— Засега само сок. Благодаря ти, Ласло.
— За мен бе удоволствие. — Ласло отскубна копчето на лабораторната си престилка. — Бе чест да взема участие в такова чудотворно събитие. — Той се измъкна от стаята.
От чакалнята се чуха весели възгласи. Ласло явно бе разпространил добрата новина.
Остин отметна косата на Дарси от челото й.
— Чу ли това, любима? Всичките ти приятели се радват за теб.