Грегори трепна.
— Може да се ядоса, че разваляш шоуто му с нисшите смъртни.
— Възможно е — призна Дарси. — Първоначално. Но след това мисля, че неговият комплекс за превъзходство ще надделее. Той ще бъде убеден, че смъртните никога няма да успеят да преминат първите няколко кръга.
— Но какво ще стане, ако продължат напред? — попита Грегори. — Може да вбесиш цял куп вампири, които мислят, че са по-висши.
— Е, може би ще трябва да осъзнаят, че не са чак толкова по-добри в края на краищата.
— По дяволите — промърмори Грегори. — Виж, на мен също не ми харесва нахалното им отношение. Мразя, когато погледнат от високо смъртната ми майка. Но така стоят нещата. Не можеш да се пребориш с това.
— Някой трябва да го направи. Виж как се държат — пълнят телевизията със сапунени сериали като „Всички мои вампири“ и „Военна морга“. Копират смъртните и в същото време твърдят, че са по-висши от тях. Това е крещящо лицемерие и на мен ми е писнало от него.
Грегори въздъхна.
— Съжалявам, че си нещастна, Дарси, но трябва да се успокоиш. Не си струва да правиш нещо, което ще те нарани.
Тя погледна през прозореца. Грегори може би бе прав. Това беше най-добрата работа, която можеше да си намери и не трябваше да оставя гнева си да унищожи шансовете й за успех.
— Добре, ще бъда внимателна.
— Добре. Пристигнахме. — Грегори отби на мястото за паркиране. — Ще проверя местата под наем за новия ресторант на Роман. Обади ми се, когато сте готови и ще дойда.
Дарси докосна ръката му.
— Благодаря ти за всичко.
Двете с Маги слязоха от колата, влязоха в кафявата тухлена сграда и зачакаха пред асансьора. Дарси осъзна, че Маги е непривично тиха. Вместо озарено от обичайната й усмивка, лицето й се мръщеше на светещото копче на асансьора.
— Добре ли си, Маги?
Тя въздъхна.
— Не бях осъзнала, че ни мразиш толкова.
— Не те мразя! Никога нямаше да оцелея през всичките тези години, ако не беше толкова добра с мен.
Маги се обърна към нея с блеснали от гняв очи.
— Сляпа ли си? Да, бях мила. Съжалявах те. Но не виждаш ли какво направи за мен? Когато те срещнах все още се обличах, сякаш е 1879 година. Света Богородице, носех глупав турнюр5!
— Трябва да призная, че вкусът ти се е подобрил.
— Повече от това е. Ти ми даде куража да опитвам нови неща. Ти си толкова модерна, силна и уверена. Искам да бъда като теб. Така че, не ми казвай, че всички се смятаме за по-висши.
— Съжалявам. Не осъзнавах…
Маги й се усмихна тъжно.
— Ти направи съществуването ми отново смислено. Сега имам големи надежди за бъдещето. Благодарение на теб.
Очите на Дарси се напълниха със сълзи.
— Благодаря ти.
Маги я прегърна.
— Всичко се случва с определена цел. Вярвам в това и ти също трябва да го повярваш. Писано е да бъдеш тук и сега.
Дарси отвърна на прегръдката. Тя искаше да каже на Маги, че е съгласна, но думите не идваха. Каква цел можеше да има тя в света на вампирите?
Вратите на асансьора се отвориха и един мъж излезе отвътре.
— Господи, дами. Наемете си стая. — Той продължи да си мърмори нещо, докато напускаше фоайето.
Дарси и Маги се отделиха една от друга, след това започнаха да се кикотят, докато влизаха в асансьора. На десетия етаж намериха една жена на средна възраст в скъп костюм, която ги чакаше пред агенцията. На Дарси й се прииска и тя да може да си позволи такъв хубав тоалет. Отново носеше синия си костюм, защото бе единственият, който притежаваше. Беше загубила всичко, когато животът й се бе превърнал в кошмар.
Жената се отправи към тях.
— Аз съм госпожа Елизабет Стайн, собственик и директор на кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“. Дали някоя от вас е госпожица Дарси?
— Аз съм. — Усмихната Дарси подаде ръката си.
Госпожа Стайн стисна ръката й бързо, сякаш се страхуваше да не се зарази с някоя болест. Лицето й беше бледо, а устата й бе опъната напрегнато.
— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожице Дарси.
Дарси остави грешката непоправена. По телефона бе оставила само първото си име от страх, че пълното й име може да предизвика някои спомени.
— Това е моята асистентка, Маргарет О’Брайън.
Госпожа Стайн кимна кратко на Маги, после стисна ръцете си заедно.
— Във фоайето е пълно с кандидати. Помислих, че не трябва да ги виждате преди прослушването. Така, ще ме последвате ли? — Тя махна отсечено към една необозначена кафява врата.
5
Турнюрът представлява малка възглавничка, която жените са носели отзад под роклите си, за да им придава по елегантен вид. — Б.пр.