Дарси трепна.
— И тогава ли започна скандалът?
— Не точно. Лейди Памела изкрещя, беше толкова ужасно разстроена, че яхна метлата или нещо подобно. След това, отиде до гардероба, грабна една от полите с обръч на Кора Лий и я натъпка в камината.
— О, боже! — Маги притисна ръка към сърцето си. — И тогава ли започна скандалът?
— Не точно. Полата се запали, но нали е пола с обръч, изскочи от камината и се приземи върху кадифената пелерина на принцеса Джоана.
Дарси ахна.
— Не и червената, обшита с хермелин? Струва цяло състояние.
— Точно тази. — Ванда вдигна ръце драматично. — И това е моментът, в който адът се отприщи.
Маги въздъхна.
— Това беше любимата пелерина на принцеса Джоана.
— Знам — съгласи се Ванда. — И най-тъжното нещо бе, че в същото време тя я носеше.
— Какво? — изписка Дарси. — Тя добре ли е?
— Малко е препечена. Но ще се оправи след един хубав дневен сън.
Дарси се отпусна в един стол.
— Това е ужасно! Тези жени ще се избият една друга.
— Знам. Никога не сте виждали принцесата толкова под пара. — Ванда изсумтя. — Или по-скоро пушеща.
Вратата на конферентната зала се отвори и госпожа Стайн надникна вътре.
— Готови ли сте? — Ченето й увисна, когато видя Ванда. Тя огледа стаята, после погледна зад себе си в празния коридор. — Как… как… мислех, че сте само двете.
Дарси се изправи и се усмихна, сякаш не се е случило нищо странно.
— Това е Ванда Барковски. Тя е… втората ми асистентка.
Очите на госпожа Стайн се разшириха, когато видя лилавата коса и черният плътно прилепнал спортен костюм на Ванда.
— Добре. Ние, ъъъ, ние сме готови да започнем. Секретарката ми Мишел ще води всеки кандидат при вас.
— Благодаря ви, госпожо Стайн. — Дарси заобиколи масата така, че да бъде обърната към вратата.
Госпожа Стайн излезе от стаята, като затвори вратата.
Дарси седна в центъра на масата, след това извади бележник и писалка от папката си. Ванда седна от дясната й страна.
— Значи търсим най-красивия мъж? Това е лесно. Трябва да е висок, тъмен и загадъчен.
— Искаш да кажеш като дон Орландо. — Маги седна от лявата страна на Дарси. — Той би бил моят избор за най-сексапилен мъж на планетата.
Ванда подпря лакът на масата.
— Какво ще кажеш ти, Дарси? Какво смяташ за секси?
— Ами нека да помисля. — Тя си припомни слънчевите безгрижни дни по плажовете на Южна Калифорния. Кои мъже караха сърцето й да бие като плясъка на вълните? — Той трябва да е интелигентен, мил, честен и да има духовито чувство за хумор.
— Скука. — Ванда се прозина. — Кажи ни как изглежда.
Дарси присви очи, представяйки си перфектния мъж.
— Той ще бъде висок, с широки рамене и златна кожа, потъмняла от слънцето. Косата му ще бъде руса, не, светлокестенява, но с руси кичури, изсветлели от слънцето. Ще има сини очи, които искрят като езеро, когато слънцето залязва, а усмивката му ще бъде бляскава…
— Нека позная — промърмори Ванда. — Като слънцето?
Дарси се усмихна смутено.
— Е, ти попита. Това е моята представа за перфектния мъж.
Маги поклати глава.
— Скъпа, това не е мъж. Това е Аполон, богът на слънцето.
Ванда се изсмя.
Аполон, богът на слънцето? Дарси простена. Може би перфектният мъж беше един мит, една фалшива надежда, която никога нямаше да види светлината на деня.
Чу се почукване на вратата. Една млада жена надникна.
— Здравейте, аз съм Мишел. — С хубав костюм и кестенява коса, вдигната в кок, беше очевидно, че секретарката подражава на шефката си. — Първият ви кандидат е готов. Боби Стрейзънд.
Дарси вдигна писалката си, за да си води бележки и замръзна на място. В стаята влезе висока жена с широки рамене. Червената й пайетена вечерна рокля блестеше ослепително. Тя метна червената си боа от пера през рамо и застана в драматична поза.
Какво? Ченето на Дарси увисна. Не знаеше ли госпожа Стайн, че прослушването бе като за армията — търсеха няколко добри мъже?
— Съжалявам, но ние търсим мъж…
— Той е мъж — прошепна Ванда.
Дарси примигна и погледна по-внимателно. О, боже.