Выбрать главу

Боби се отправи към тях, бедрата му се люлееха в тясната червена рокля.

— Аз съм мъж, скъпа — каза той с дълбок, дрезгав глас. — Бихте ли искали да чуете как пея? Моето изпълнение на „Спомени“6 гарантирано ще ви разплаче. — Той постави надписана снимка на масата и я потупа леко. Червеният му лак за нокти напълно съответстваше с роклята му.

Дарси се загледа в нея — или него — за момент. Как можеше да се случва това? Беше обяснила, че търсят най-сексапилния мъж на планетата.

— Аз… аз се страхувам, че не сте подходящ за ролята, която имаме предвид.

Лицето на Боби посърна. Той подсмръкна и извади една дантелена кърпичка от деколтето на вечерната си рокля.

— Винаги е едно и също. Хората никога не ме разбират.

Дарси изпъшка вътрешно. Страхотно, сега щеше да се разплаче.

— Само искам шанс да се докажа. Твърде много ли искам? — Боби попи очите си. — Защо не съм подходящ за водеща мъжка роля?

— Може да помогне, ако се обличаш като мъж — промърмори Ванда.

— Но аз съм мъж. Изцяло мъж — настояваше Боби, а след това се наведе към Дарси. — Да не би да ми се е разтекла спиралата?

— Не, изглеждаш… чудесно.

— Благодаря ви. — Боби се усмихна тъжно, червените му устни трепереха. — Не се притеснявайте за мен. — Той вдигна ръка, сякаш да предотврати съчувствието им. — Някак си, ще оцелея. Ще продължа борбата. В края на краищата, аз съм артист. И никога не трябва да жертвам личния си стил.

— Не, разбира се, господин Стрейзънд. Ако имам нужда от някой, с вашия… стил, бъдете сигурен, че ще ви се обадя.

Боби вдигна кърпичката високо във въздуха, а след това свали ръката си, притискайки я към гърдите си.

— Благодаря ви — завърши той и излезе през вратата.

Дарси поклати глава.

— Дано нещата станат по-добре.

Мишел отвори вратата.

— Чъки… — Тя погледна в листа и се намръщи. — Бадабинг.

В стаята влезе слаб мъж. Копринената му риза бе наполовина разкопчана и разкриваше къдравите косми на гърдите му и три златни синджира. Той подметна снимка на масата.

— Уау! — Мъжът ги изгледа, а в усмивката му проблесна един златен зъб. — Никога не съм виждал толкова много горещи мадами под един покрив. — Отстъпи назад и застана в небрежна поза, с бедро, издадено настрани.

Дарси потисна потръпването си.

— Господин… Бадабинг. Имате ли опит?

Той се засмя и засука тънкия си мустак. На кутрето му блестеше диамантен пръстен.

— Да, по дяволите. Аз имам всякакъв опит. Какво имате предвид, дами? — намигна той.

Ванда се наведе към Дарси и прошепна:

— Мога ли да го убия?

— Значи — Чъки затъкна палци под колана си, — ако спечеля, ще ми викат най-сексапилния мъж на планетата?

— Първо трябва да бъдете избран за шоуто. — Дарси взе снимката му и я плъзна под бележника си.

— Ей, ако искате сексапил, попаднали сте на правилното място. — Чъки завъртя тесните си бедра. — Не ме наричат Бадабинг без причина.

— Моля те, остави ме да го убия — изсъска Ванда.

Дарси се изкушаваше да даде благословията си.

— Съжалявам, господин Бадабинг, но няма да имаме нужда от вашите услуги.

Чъки изсумтя.

— Не знаете какво изпускате.

Ванда се усмихна.

— Нито пък ти.

С презрителна усмивка, Чъки закрачи към вратата.

Окото на Дарси трепна. Тя разтри слепоочието си, опитвайки се да облекчи засилващото се чувство на обреченост.

Мишел отвори вратата.

— Това е Уолтър.

Уолтър влезе в стаята. Той бе мъж на средна възраст, с оплешивяваща коса и заоблен корем.

— Как сте? — Мъжът се усмихна, докато оставяше снимката си на масата.

Никога не би минал за сексапилен, но поне притежаваше добри маниери. Дарси се усмихна.

— Имате ли опит в актьорството?

— Разбира се, че имам. През последните три години съм участвал в реклами на „Пилешките крилца на Капитан Джак“. — Усмивката на Уолтър стана колеблива, когато те не реагираха. — Сещате се, „Пилето на Капитан Джак“? Те правят най-добрите пържени крилца в града.

— Страхувам се, че не ядем пилешко — каза Маги.

— О, вегетарианци, а? Е, аз пея и танцувам този танц. Ето, ще ви покажа. — Уолтър пристъпваше напред-назад из стаята, размахвайки ръце. След това започна да пее: — „Аз съм печен с билки и подправки и пристигам с вкусен ориз. Никога не се пържа, така че няма да умрете. И ще се влюбите в новите ми ниски цени!“

вернуться

6

„Memories“ — песен на Барбара Стрейзънд. — Б.р.