— Добре. — Ванда прокара ръка през лилавата си коса. — Нека се залавяме отново за работа.
След още три часа, Маги се упражняваше да изписва г-жа дон Орландо де Корасон върху лист хартия, а Ванда се забавляваше като въртеше стола си в кръг.
Дарси масажираше слепоочията си, където напрежението растеше. Мили боже, бе забравила колко е трудно да се намери свестен мъж. Нищо чудно, че бе останала необвързана.
— Може ли да си ходим вкъщи? — попита Маги. — Никога не съм виждала такава ужасна проява на мъжественост.
— Знам — съгласи се Дарси. — Но ни трябва още един.
Мишел отвори вратата. Тя обяви с усмивка:
Това е последният ни кандидат. Адам Картрайт.
Той влезе в стаята. Устата на Дарси се отвори. Висок, с дълги крака и широки рамене, той се движеше с неосъзната грация, сякаш бе пълен с енергия. Гъстата му коса бе изпъстрена със златни кичури. Бронзовата му кожа блестеше с естествена жизненост.
Той продължи напред, оглеждайки стаята, но изведнъж спря внезапно и погледът му се прикова в Дарси.
Сините му очи се разшириха. Дарси остана без дъх, неспособна да отмести поглед.
Мъжът пристъпи към нея. Прочисти гърлото си и тя можеше да се закълне, че звукът отекна в собствените й гърди.
— Госпожица Дарси?
Този дълбок, секси глас от него ли дойде? Тя се насили да отговори, но думите отказваха да излязат. Облиза устните си, мислейки, че това може да помогне, но тогава синият му поглед се сведе към устата й и тя забрави какво трябваше да каже.
— Дарси? — прошепна Маги.
Очите му отново се фокусираха върху нейните. Внезапно у нея се надигна гореща вълна. Топла като слънцето, греещо над главата й. Топла като пясък между пръстите на краката й. Боже, тя не бе усещала тази топлина от онази ужасна нощ преди четири години. Затвори очи и се наслади на кадифената горещина, която потече през вените й. Сякаш отново бе на брега на морето с шума, кънтящ в ушите й и соленият въздух, гъделичкащ носа й. Почти усещаше волейболната топка в ръцете си, можеше да види мрежата пред себе си или да чуе как сестра й се смее до нея.
— Дарси. — Ванда я сръга с лакът.
Тя рязко отвори очи. Той все още бе там, все още се взираше в нея. Бавно й се усмихна. Боже мой, трапчинки. Мозъкът й се превърна в каша.
— Добре ли си, Дарси? — прошепна Маги.
Тя си пое дълбоко дъх и съумя да прошепне:
— Аполон.
Глава 4
Тя беше смъртна. Слава богу! Остин бавно осъзна, че стои там с глупава усмивка на лицето. Но защо не? Бе намерил мистериозната жена и тя бе смъртна. Трябваше да е. Бе влязъл в ума й толкова лесно и веднъж щом бе там, мислите й избухнаха като лъчи от слънчева светлина. Мислеше си за топъл пясък, плажен волейбол и смеха на сестра си. Никой вампир не би имал подобни мисли.
А другите две жени? Ниската с тъмната коса определено беше вампир. Той я разпозна от паркинга пред ДВК. И можеше да се обзаложи, че тази с лилавата коса също е нежива. Тя имаше крещящ външен вид и гладен блясък в очите. Погледът му едва докосна другите две жени, преди да се върне на прекрасната жена в синьо. Запази силата си внимателно фокусирана върху нея, така че другите жени да не го разкрият.
Тя най-накрая проговори, гласът й бе тих шепот.
— Аполон.
— Ъх? — Той наклони глава, опитвайки се да дешифрира какво има предвид. Картините в главата й все още бяха фокусирани върху плажа. Тя мечтаеше топлината на слънцето да гали кожата й. Лицето й бе зачервено, гърдите й се надигаха с всеки поет дъх. Разтърсен, той осъзна, че тя щеше да изглежда по същия начин, ако правеше любов с нея. Прилив на кръв се спусна към слабините му и за секунда си представи как я дърпа върху масата и я целува докато устните й станат подути и червени. И тогава той… какво? Не можеше да направи нищо с една или може би две вампирки в стаята.
Защо бе тук с тези две неживи жени? Беше ли пленничка? Дали я изнудваха или заплашваха член на семейството й, за да я принудят да сътрудничи? Двете продължаваха да шепнат и да се побутват. Дали бе под техен контрол? Но госпожа Стайн му бе казала, че госпожица Дарси е шефът.
Нуждаеше се от повече информация. Трябваше да спечели доверието й. И взирайки се в нея с голяма издутина в панталоните си, не бе начинът да го направи. Той постави снимката на масата пред нея. Сиво-сините й очи се сведоха надолу, а после се върнаха на лицето му.
— Може ли? — Той издърпа един черен кожен стол от масата и седна, пред нея.