И то много скоро.
Дарси пое дълбоко дъх и се опита да успокои препускащото си сърце. Адам Олаф Картрайт — само мисълта за него караше сърцето й да тупти абсурдно бързо. Тя се протегна към снимката му с треперещи пръсти. Мили боже, можеше да види трапчинките му на снимката. И красивия тюркоазносин цвят на очите му.
— Добре ли си? — попита Маги. — Едва говориш.
— Ами… нещо подразни гърлото ми.
— Наистина ли? — Ванда я изгледа весело. — Бих могла да се закълна, че дразнението е малко по на юг.
Маги изпухтя.
— Света Дево! Няма нужда да си груба.
— Няма нужда и да отрича. — Ванда се изправи и протегна. — Признай си, Дарси, падаш си по този мъж.
Дарси поклати глава.
— Просто съм уморена. Интервюираме утайката на мъжкото население в продължение на четири часа.
— За утайката си права — Маги се прозя отново. — Но ти се изчерви.
Дарси започна да си вее със снимката му.
— Тук е горещо.
— На мен не ми е горещо. — Ванда погледна към Маги. — А на теб?
— Не. Всъщност си мислех, че е малко хладно.
— Достатъчно, вие двете. — Дарси подреди всички снимки на масата. — Трябва да изберем петимата най-добри мъже.
— Номер едно трябва да е Гарт Манли. — Маги намери неговата снимка и я подаде на Дарси.
— Съгласна съм. А номер две трябва да е… — Ванда се протегна за снимка. — Ето го — Аполон, богът на слънцето.
Маги се изкиска.
— Името му е Адам. — Дарси грабна снимката от Ванда. Адам, като първия мъж. В главата й изникна картина — Адам Олаф Картрайт, лудуващ в Райската градина, носещ единствено препаска. Не, нека бъде смокинов лист. Много голям смокинов лист. Такъв, който ще отлети при най-лекия бриз.
По дяволите! Толкова ли абсурдно повърхностна беше, че да бъде зашеметена от великолепно тяло, красиво лице с трапчинки и чифт пленителни сини очи? Тя погледна към снимката му. Е, явно, да.
С тих стон, тя призна, че това бе нещо повече от моментна похот. Адам Олаф Картрайт притежаваше повече от страхотна външност. Тя бе усетила неговата интелигентност, доброта, честност и сила.
— Изчерви се отново — предупреди я Маги внимателно.
Дарси седна с въздишка.
— Това е невъзможна ситуация. Знаете го.
— Може би не е. — Ванда се облегна назад в стола си. — Чувала съм истории за дами, които държат смъртен мъж като сексиграчка.
Дарси трепна.
— Никога не бих могла да направя такова нещо.
— И този вид връзки не траят дълго — добави Маги.
— Съжалявам, Дарси. Ще спрем да те дразним за това.
— Добре. — Тя остави снимките на Гарт и Адам настрани, а след това започна да рови из останалите. — Какво мислите за Джордж Мартинес и Никълъс Поулс? — Тя извади снимките им.
— Стават. — Маги избра още един. — И този също беше добър. Сет Хауърд.
— Чудесно. Значи сме готови. — Дарси започна да рови в папката си за мобилния телефон. — Ще се обадя на Грегори, за да дойде да ни вземе. — Тя го завари в колата му и той прецени, че ще пристигне след петнадесетина минути.
Ванда стана.
— По-добре да се телепортирам вкъщи. Гладна съм, а Гарт Манли изглежда доста вкусен.
— Тръгвай. — Дарси бързо й връчи телефона. — О, и се опитай да убедиш останалите дами, да участват в шоуто с теб.
— Ще се опитам. — Ванда сви рамене. — Но ако са се карали през цялото време, няма да са в настроение да ме изслушат.
— Още нещо — продължи Дарси. — Закълни се, че няма да им кажеш, какво сме правили тази вечер. Трябва да е изненада, че ще има смъртни в шоуто.
Ванда сбърчи нос.
— Каква изненада би било това? Можем да ги подушим от една пресечка разстояние.
— Погрижила съм се. — Дарси събра снимките на всички отхвърлени кандидати в спретната купчинка. — Когато работех в Роматех се случи двама вампири да изгубят контрол. Те ухапаха някои от смъртните служители.
— О, спомням си — каза Маги. — Роман беше бесен.
Дарси кимна.
— Напълно провалиха мисията му да направи света сигурен и за смъртни, и за вампири. И фактът, че това се случи на собственото му работно място, бе много смущаващ.
— И какво направи той? — попита Ванда.
— Първо, предложи безплатна синтетична кръв на всички служители вампири. Това вършеше работа за известно време, но после нападенията започнаха отново. Роман се страхуваше, че смъртните ще го съдят и това ще да доведе до привличане на вниманието към света на вампирите. Затова създаде пластмасова гривна за глезен, покрита с някакъв химикал, който напълно прикрива миризмата на смъртните. Работи като отблъсква вампирите. Когато не усещат миризмата на смъртните, не се изкушават да ги нападнат.