— Ще използваш гривните за глезен в шоуто? — попита Маги.
— Да. Смъртните ще бъдат в безопасност. И ще бъде невъзможно да ги разкрият.
Ванда наклони глава, докато размишляваше.
— Въпреки всичко вампирите могат да разберат кой е смъртен като проникнат в умовете им.
— В шоуто няма да бъде позволено четенето на мисли или контролът над ума — обясни Дарси. — Това ще бъде включено в договорите за вампирите. — В противен случай, никога няма да успеем да проведем справедлив конкурс.
— Има логика. — Ванда набра домашния номер на Грегори. — Трябва да тръгвам. Миризмата от тези мъже, надолу по коридора ме настървява. — Тя направи пауза и после каза в телефона: — Лейди Памела, ще задържиш ли? Ще продължиш ли да говориш?
Дарси задържа телефона, докато Ванда изчезна напълно, а след това го прибра в папката си.
На вратата се почука и госпожа Стайн надникна. Тя огледа стаята.
— Къде… — Тя погледна назад към празния коридор. — Мислех, че сте три.
— Да. — Дарси се усмихна и бързо смени темата. — Взехме своето решение. Това са петимата мъже, които искаме. — Тя подаде петте надписани снимки.
— Добре. — Госпожа Стайн пристъпи леко напред, за да вземе снимките.
— Тук имам някои инструкции и договорите, които трябва да подпишат. — Дарси извади документите от папката си.
Госпожа Стайн ги взе.
— Ще ги дам на бедните… ъъъ, късметлиите.
— Благодаря ви. Те ще трябва да върнат подписаните договори в рамките на пет дни, за да можем да се придържаме към графика. Ако нямате нищо против, ще бъде по-лесно за нас, ако ги върнат тук. Маги ще дойде вечерта на петия ден, за да ги вземе.
— Много добре. — Госпожа Стайн излезе от стаята.
Дарси заобиколи масата.
— Имаме нужда от художник, който да нарисува портретите на всички претенденти. Смяташ ли, че можеш да ми намериш художник-вампир?
— Предполагам. Ще погледна в Черните страници.
— Добре. Уведоми ме, ако намериш. Имам специални инструкции за него.
Очите на Маги се разшириха.
— Да не би това да е още някаква изненада?
Дарси се усмихна.
— Може би.
Тълпата в чакалнята се стопи до около двадесет нервни мъже. Остин реши, че тези, които си бяха тръгнали по-рано, моментално са били отхвърлени от госпожица Дарси и нейните… приятелки… Положението го дразнеше. Защо една интелигентна, красива жена като нея се мотаеше с вампири?
Той се отправи към каната за кафе и кимна с глава към Гарет, за да се присъедини към него. Сипа малко кафе в стиропорена чаша, а след това започна да си играе с розовите и сините пакетчета захар, докато чакаше.
Гарет спря до него и си наля чаша кафе.
— Мисля, че съм вътре — прошепна Остин. — А ти?
— Така смятам. — Гарет хвърли поглед назад, когато покрай тях мина един нисък, закръглен мъж, който приличаше на планински трол. — За наш късмет, конкуренцията не е особено голяма.
— Мислиш ли? — Остин изскърца със зъби. Гарет не осъзнаваше ли, че госпожа Стайн манипулира прослушването, за да ги накара да изглеждат добре? — Какво ще кажеш за трите… жени?
— Те определено са… нали знаеш.
И трите?
— Не, онази в синия костюм е нормална. — По-скоро изумителна, но тя определено беше жива.
Гарет изсипа малко сметана на прах в кафето си.
— Не мога да се съглася.
Нервите на Остин се опънаха. Той сниши глас:
— Влязох в ума й. Тя мислеше за слънце, плажове и за семейството си.
— Наистина ли? Аз не можах да вляза в ума на никоя от тях.
— Не си силен, колкото мен. Без да се обиждаш.
— Няма. Но дори и така да е, бих могъл да се закълна… — Гарет спря, когато планинският трол дойде за кафе.
Остин заговори по-високо.
— Не мисля, че се познаваме. Аз съм Адам Картрайт.
— Гарт Манли. — Гарет разтърси ръката му.
— Аз съм Фабио Фуничело — изгрухтя планинският трол, докато изсипваше пет пакетчета захар в кафето си.