— Добре съм. Благодаря ви. — Той се усмихна, опитвайки се да я успокои. — След като ще работим заедно, защо не ме наричате Адам?
— Добре. — Тя се плъзна покрай него и заобиколи бюрото. — Какво мога да направя за теб… Адам?
— Става въпрос за договора. — Той отвори стиснатия плик и извади листата.
— Нямаш ли агент, който да ти помогне с това?
— Честно казано и госпожа Стайн е объркана. — Поне Остин предполагаше, че ще бъде. Отгърна на страница шест и посочи малкия шрифт в долната част на листа. — Ето го. ДВК не поема никаква отговорност за претърпени травми по време на ангажимента. Това включва загуба на кръв, прободни рани и смърт.
Той погледна Дарси. Лицето й беше станало смъртнобледо.
— Изглежда малко прекалено, не мислите ли?
Тя затъкна косата си зад ухото с треперещи пръсти.
— Това е сравнително стандартно за ДВК. Обичат да покриват всички точки. Хората тези дни са склонни да съдят за най-обикновени неща.
— Не мисля, че прободни рани или смърт са обикновени неща.
Тя махна с ръка във въздуха.
— Всичко може да се случи. Ще снимаме в голям пентхаус. Може да паднете по стълбите или да се спънете на килима и…
— Да падна върху вилица?
— Моля?
— Прободни рани, госпожице Нюхарт. Как точно очаквате да се пробода? — С чифт кучешки зъби?
Очите й трепнаха.
— Съгласна съм, че начинът на изразяване е малко необичаен, но намерението е ясно. ДВК не може да бъде държана отговорна за никакви наранявания, които е възможно да се получат по време на шоуто.
— Имате ли намерение да ни карате да правим нещо рисковано?
— Не, разбира се. Повярвайте ми, господин Картрайт, няма да се спра пред нищо, за да гарантирам вашата безопасност.
— Вие сте загрижена за нашата безопасност?
— Разбира се. Мразя да виждам невинни смъ… хора да бъдат наранявани.
Тя почти каза смъртни, което изглеждаше малко странно, след като самата тя беше смъртна. Беше ли? Проклятие, това колебание трябваше да спре.
— Вие сте добър човек, госпожице Нюхарт — Той взе ръката й в своята. Пръстите й бяха студени.
— Благодаря. — Погледът й се спусна към съединените им ръце. — Но аз не съм тази, която трябва да впечатлите. Ще има жури от пет жени, които ще решат изхода от състезанието.
Той обхвана ръката й в дланите си.
— Не се интересувам от вашите пет съдийки или от състезанието.
Погледът й рязко се вдигна.
— Не искате да бъдете в шоуто? Моля ви, не позволявайте на формулировката в договора да ви разубеди.
Той плъзна два пръста по китката й.
— Мислите ли, че мога да спечеля нещо наречено „Най-сексапилният мъж на планетата“?
— Аз… аз мисля, че имате спорен шанс. И това със сигурност ще изглежда добре за вашата актьорска кариера, не мислите ли?
Той притисна върховете на пръстите си към нежната кожа на китката й.
— Наистина не искам да бъде гледано на мен като на сексиграчка. — Освен от теб.
— Разбирам. Аз щях да се чувствам по същия начин. — Бузите й порозовяха. — Но не сте чули последните новини. Нашият продуцент, господин Бакъс, току-що обяви, че победителят ще получи един милион долара! Това със сигурност ще ви убеди да се включите в шоуто?
— Не съвсем. — Беше се концентрирал върху пръстите си. Да, ето! Не беше ли това пулс?
Тя му се намръщи.
— Не разбирам. Ако не сте заинтересован да спечелите титлата или паричната награда, тогава защо задавате въпроси за договора?
Да! Това определено беше пулс. Туптеше бързо под връхчетата на пръстите му. Най-накрая положително доказателство. Дарси Нюхарт бе жива. Жива!
— Господин Картрайт? — Тя издърпа ръката си от хватката му и го изгледа с объркан поглед. — Защо сте тук?
Той се усмихна бавно.
— Госпожице Нюхарт, тук съм заради вас.
Тя пое остро дъх и направи крачка назад.
— Господин Картра…
— Мисля, че се съгласихме да ме наричаш Адам.
— Аз… да, но може да придобиете грешна…
— И нормално, трябва да ми отговориш като ме поканиш да те наричам Дарси. Не мислиш ли?