— Нормално, може би, но това не е точно нормална…
— Права си. — Той пристъпи по-близо. — Има нещо специално, което се случва тук. Чувствам го. Ти не го ли усещаш?
Очите й се отвориха широко. Тя изглеждаше нервна и за момент той се почуди дали не я притиска твърде бързо. Развълнуваното й състояние можеше да е причинено както от желание, така и от страх.
Тя облиза устни.
— Аз…
— Това „да“ ли е? — Той докосна врата й.
— Аз… — Погледът й се спусна към устата му и тя отново облиза устни. — Не мисля, че ще е умно от наша страна да… имам предвид, аз съм режисьор на продукцията.
— Тогава ме режисирай. — Той обви ръка около врата й. Почувства меката й коса върху кожата си. — Кажи ми какво да направя. — Господи, искаше да я целуне. Но дали не я притискаше? Само едно надзърване в ума й, това е всичко, което щеше да направи. Само да надзърне.
Толкова бе лесно. Нахлуването му беше леко като бриз, умът й просто се разпростря като бляскаво бяло платно. Надникна в мислите й. Беше топла от желание. Копнееше за него. Аполон, богът на слънцето.
Отдръпна се назад изненадано. Тя мислеше, че прилича на бог? Да му се не види, трудно можеше да си се представи в този образ.
Лицето й пламна. Изглеждаше толкова сексапилна и възхитителна, че той избута всичките си съмнения настрани. Желаеше го. Прочете го в ума й. И това го накара да се почувства всемогъщ като бог.
Очите й се затвориха.
— Не мога…
— Не можеш да ме целунеш? — Той докосна леко с устни ъгълчето на устата й.
По тялото й се спусна трепет.
— Не мога да… устоя. — Дарси го сграбчи за раменете.
Уау, тя го искаше. Остин решително впи устни в нейните. Докосна всеки милиметър от меката им плът, докато ги моделираше със своите. Притисна я силно и ръцете й се заровиха в косата му, придръпвайки го още по-близо.
Той завладя устните й още по-настойчиво. Исусе, тя му отвръщаше. Изпитваше същия силен глад. Как бе възможно двама относително непознати да бъдат толкова дяволски отчаяни един за друг? Това беше нещо повече от физическо желание: беше душевен глад.
Езикът й се преплете с неговия, оставяйки слабия вкус на шоколад в устата му. О, тя беше сладка. Сладка навсякъде. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и се обвиха около кръста й. Придърпа я към ерекцията си. Тя изстена и се разтопи срещу него.
Остин плъзна устните си надолу по шията й и после към ухото й. Ръцете му се спуснаха към дупето й, впиха се в плътта й и потриха бедрата й в слабините му.
— Дарси — прошепна той в ухото й. — Знаех. В минутата, в която те видях. Знаех, че си принадлежим.
Ръцете й го сграбчиха за раменете, но после с мъчителен стон тя го отблъсна настрани.
— Не!
Остин отстъпи назад.
— Какво? Какво не е наред?
Дишайки тежко, тя кръстоса ръце пред гърдите си.
— Аз… аз съжалявам.
— Не съжалявай. Аз не съжалявам.
Изражението й посърна.
— Не мога. Не мога да позволя това да се случи.
— Сладурче, вече се случи.
— Не! — Тя си пое дълбоко дъх и лицето й се превърна в каменна маска. — Трябва да запазим нещата професионални. Имам нужда от тази работа.
— Не бих направил нищо, за да я застраша. Никога не бих те наранил по някакъв начин.
Тя поклати глава и се обгърна още по-силно.
— Дарси, ако имаш нужда от нещо, моля те, кажи ми. Мога да ти помогна.
Тя запази мълчание намръщена, сякаш в нея се водеше някаква вътрешна борба. Най-накрая проговори:
— Ако наистина искаш да помогнеш, ще се съгласиш да участваш в шоуто.
— Добре, ще го направя. — Той взе химикал от бюрото й и подписа договора. Струваше си да рискува прободни рани или смърт. — Наистина го мисля, Дарси. Ако си се забъркала в неприятности, ако някой… нещо те застрашава или плаши, искам да ми кажеш.
Тя преглътна.
— Добре съм.
Не, не беше добре. Тя бе смъртна, която живееше сред вампири. И той трябваше да спечели доверието й — само така щеше да сподели с него.
— Ще провеждам още прослушвания след няколко минути. Имам нужда от малко време, за да се приготвя.
Искаше той да си тръгне. Чувствителен мъж като него схвана намека.
— Може би трябва да се срещнем по-късно за чаша кафе.
Усмивката й излъчваше примирение и умора.