— Благодаря ти за поканата, но нямам представа колко време ще отнемат прослушванията.
— Утре вечер?
Тя оправи документите, разпилени върху бюрото й. Макар че се опитваше да го прикрие, поклащането на листовете доказваше, че ръцете й треперят.
— Имам още прослушвания утре.
— Събота вечер? — Той нямаше гордост.
— Трябва да ходя на сватба.
— Надявам се не твоята.
— Не, определено не. Но те са прекрасна двойка. — На лицето й се появи тъжен, изпълнен с копнеж поглед. — Мисля, че ще са много щастливи.
— Дали е някой, когото познавам?
— Съмнявам се да познаваш Роман или Шана.
Той се вцепени в опит да прикрие шока. Майко мила, годежът беше оповестен само преди няколко дни. Как можеше да каже на Шон, че сватбата е тази съботна нощ?
— Никога не съм чувал за тях. Кой от тях ти е приятел — булката или младоженецът?
— Аз… Познавам младоженеца от няколко години. Но считам и булката за приятел.
— Имаш ли нужда от придружител? — На лицето й се появи неловък израз, който подсказа на Остин, че я притиска твърде силно. — Извинявай, не трябваше да се самопоканвам. Една от онези големи, фантастични църковни сватби, а?
Бузите й почервеняха, докато тършуваше из купчина с документи върху бюрото си.
— Ти… ти трябва да си направиш портрет. Оставих информация на госпожа Стайн, но имам копие тук. — Тя грабна кубче със самозалепващи се листчета и надраска отгоре адреса. После откъсна листа и му го подаде.
Очевидно не искаше да обсъжда вампирската сватба. Трябваше да й позволи да се измъкне засега или щеше да го заподозре. Пръстите му докоснаха леко нейните, докато вземаше листчето и незабавно отчаяно му се прииска да я грабне в ръцете си.
— Дарси.
Само за няколко секунди, очите й отговориха с израз на болка и копнеж, след което тя премигна и се обърна.
— Не можем да си позволим да… да изгубим контрол отново.
Как, по дяволите, се канеше да го спре? Привличането, което изпитваше към него бе излязло наяве. Не би го пренебрегнал, не и след като се чувстваше по същия начин.
— Ще се чуваме. — Той прибра листчето в джоба си и си тръгна.
Докато шофираше на път за вкъщи, набра номера от бележката и си уговори среща за портрета. Художникът работеше само нощно време и Остин предположи, че е вампир.
Започна да набира номера на Шон, после спря. Как ще му каже за сватбата? Шон щеше да използва всичките си ресурси, за да открие кога и къде ще е церемонията. И после щеше да нареди на екипа да нападне с арбалети и да стреля с дървени стрели по всеки, който им се изпречи. А Дарси щеше да бъде там. Ами, ако бъде наранена или убита? И всичко, защото беше подал информацията на Шон. Как би могъл да живее със себе си, ако Дарси бъде наранена?
Тя наистина мислеше, че Шана и Роман са прекрасна двойка. Как би могъл един смъртен да каже същото нещо? Но тя познаваше и двамата. Може би беше права. Остин бе видял Роман и Шана заедно в Сентрал парк. Двамата се прегръщаха и изглеждаха истински щастливи.
Шана се беше опитала да убеди екипа от операция „Колове“, че Роман е добър човек. Той бе изобретил синтетичната кръв, която беше спасила милиони човешки живота. И според Шана, насърчавал хиляди вампири да се откажат от истинската кръв за сметка на синтетичната, като по този начин защитавал хората от нападения. Шон бе отхвърлил всичките й твърдения, обявявайки ги за резултат от промиването на мозъка й, но сега Остин не беше сигурен дали е така.
Майко мила, каква каша. Стисна силно кормилото. За пръв път в кариерата си беше силно изкушен да не предаде важна информация на началника си.
Глава 6
Остин прекара остатъка от нощта, гледайки още от записаните репортажи на Дарси за местния новинарски канал 4. Докато гледаше, се опитваше да разреши дилемата, в която се намираше. Беше съставил списък с вампирите, идентифицирани през последните няколко дни. В него бяха двете приятелки на Дарси — Маги О’Брайън и Ванда Барковски. Те изглеждаха достатъчно безвредни. Добави и името на Грегори Холщайн, чудейки се каква връзка има неживият мъж с Дарси. Приятелска, след като я возеше наоколо с Лексуса си, но колко приятелска? Остин осъзна, че започва да се чувства силно собственически, щом е намесена Дарси Нюхарт.
Благодари на Бог, че не трябваше да добавя името й в списъка. Тази загадка беше разрешена. Дарси имаше пулс, така че беше смъртна. Но загадката с нейното положение все още оставаше. Защо беше изчезнала преди четири години на Хелоуин? И защо живееше в света на вампирите? И как можеше да живее сред тях толкова дълго и да остане невредима?