— Е, и?
— Нощните новини биха били по-вълнуващи и по-динамични, ако включите доклади от кореспонденти в областта. Това е моята специалност и ще бъда щастлива да…
— Обмислях да направя точно това. И смятах да те наема, но ти се оказа жена.
Сърцето й потъна още няколко сантиметра по-надолу.
— Не виждам…
— Новините са сериозен бизнес. Не бива водещите ни да са жени. Хората ще пропуснат нещо важно, защото ще гледат наперените ти малки гърди.
Раменете й се отпуснаха, заедно с наперените й малки гърди. Това беше — непробиваемата стена от мъжкия шовинизъм на вампирите, още веднъж щеше да се блъсне право в нея. Само ако можеше да вземе чук. Или бейзболна бухалка за яйцевидната глава на господин Бакъс.
— Бих могла да работя зад кулисите. Преди пишех собствена…
— Можеш да пишеш?
— Да.
— Можеш ли да си забавна?
— Да. — Докладите й се считаха за хумористични.
Той я изучаваше.
— Струваш ми се по някакъв начин интелигентна.
Окото й трепна.
— Благодаря.
— Всяка нощ сме затрупани с фукльовци, които искат да застанат пред камерата. Намирането на някой с интелект и опит, който да работи зад кулисите, е основен проблем.
— Аз съм много добра в решаването на проблеми.
— Така ли? Тогава нека ти кажа от какво се нуждае ДВК. — Той се наведе напред. — Нуждае се от голям удар.
С бейзболна бухалка?
— Имате предвид ново шоу?
— Да. — Бакъс се изправи и отиде до бялата дъска на стената. — Даваш ли си сметка, че откакто ДВК е в ефир, предаванията ни никога не са били променяни?
— Всички обичат предаванията ви. Особено сапунените сериали.
— Скучно е! Погледни това. — Той посочи дъската, на която бе показан графика на ДВК. — Всяка шибана нощ едно и също нещо. Започваме в осем часа с Нощните новини със Стоун Кауфън. След това, в осем и половина започва „На живо с неживи“, нашето предаване за клюки и знаменитости.
— С Корки Кърант. Видях я преди няколко седмици на бала за откриването на Пролетната конференция.
Бакъс се завъртя към нея, а очите му се разшириха.
— Била си поканена на бала?
— Да. Преди… бях свързана с Роман Драганести.
— Как?
— Работех на непълно работно време в Роматех. — Беше отказала да получава издръжка от Роман, така че Грегори бе уредил да работи в една задна стая в Роматех няколко нощи в седмицата. Роман бе съгласен, стига никой смъртен да не я види.
— Драганести е един от нашите топ спонсори. — Бакъс я наблюдаваше, чешейки брадата си. — Колко добре го познаваш?
По бузите й плъзна руменина.
— Аз… живеех в къщата му.
— Наистина ли? Била си в харема му?
— Ами… може и така да се каже. — Но тя не би го казала.
— Хмм. — Горещият поглед на господин Бакъс се плъзна по тялото й. Явно способностите й за писане се преоценяваха.
Дарси вдигна брадичката си.
— Описвахте графика?
— О, да. — Той се обърна към дъската. — В девет часа започва „Когато вампир се превърне“ със звездата дон Орландо де Корасон. В десет имаме „Всички мои вампири“, а в единадесет „Военна морга“. Но какво се случва в полунощ? — Той сложи пръст върху бялата дъска.
Дарси се намръщи. Там нямаше нищо. Какво излъчваха в полунощ? По това време тя обикновено беше в Роматех, зарината до уши в скучни документи.
— Нищо! — изкрещя господин Бакъс. — Започваме отново и повтаряме целия проклет график. Това е жалко! В полунощ би трябвало да излъчваме най-доброто си шоу, най-апетитната хапка. Но ние имаме… нищо. — Той се завлече обратно към бюрото си.
Дарси пое дълбоко дъх. Това бе шанс да покаже истинската си стойност.
— Имате нужда от ново шоу, а не от друг сапунен сериал.
— Точно така. — Бакъс крачеше зад бюрото си. — Може би шоу за ченгета. Вампир-ченге. Бихме могли да го наречем „Кръв и безредие“. Това ще е различно. Какво мислиш, че трябва да направим?
Тя преглътна. Напрегна мозъка си. Какво беше на мода, преди светът й да се разпадне?
— Какво ще кажете за риалити шоу?
Той се завъртя, за да я погледне.
— Харесва ми! Какво по-реално от вампирите? Но какво ще бъде представянето?
Умът й бе напълно празен. По дяволите. Тя седна на един стол и сложи папката върху скута си, за да спечели малко време. Риалити шоу. Какво е реално? Новата дилема на харема?