— Бих желал два билета за Букурещ — чух го да казва, сядайки до бюрото на Руби.
Проточих врат, за да го видя.
— Букурещ? — попита Руби.
— Да, Букурещ, Румъния.
— И кога бихте желали да отпътувате?
— Аз няма да ходя, мадам. Билетите са за господин и госпожа Стърлинг. Те биха искали полет на първи ноември, за три месеца.
Руби поработи с компютъра си.
— Две места… в икономическа?
— Не, първа класа, моля. Докато екипажа им доставя кърваво вино, ще са винаги доволни! — каза с плътния си акцент, смеейки се.
Руби се засмя неловко, а аз се изкикотих вътрешно.
Отиде до принтера и му подаде копие.
— Цената на билетите е равна на цената, на която даряваш кръв, тези дни! — Зловещия Мъж се разсмя, пеейки.
Ставаше добре!
Руби използва кредитната му карта.
— Вие няма ли да отидете, сър? — попита тя, когато той се подписа, в опит да измъкне повече информация от него. Само така, Рубс!
— Не, момчето и аз ще останем тук.
Момче? Да не визираше Готическия Мъж? Или Стърлингс имаха дете, което можех да гледам? Можех да си играя на криеница с него в Имението.
— Стърлингс имат момче? — попита Руби.
— Той не излиза много. Стои си в стаята, слушайки силна музика. Това правят повечето седемнадесетгодишни.
Седемнадесет? Добре ли чух? Седемнадесет? Говореше за Готическия Мъж. Но защо не ходеше на училище?
— Винаги е имал учител. Или както казвате тук, на домашно учение — отговори Зловещият Мъж, сякаш бе прочел мислите ми. Или можеше да каже, учение в Имението! Никой не беше домашен ученик в Дулсвил.
— Седемнадесет? — повтори Руби, опитвайки се да измъкне повече информация от застарелите му кости.
— Да, седемнадесет… ставайки на хиляда.
— Знам какво е — прекъсна го Руби. — Моето момиче току-що навърши тринадесет, и вече си мисли, че знае всичко!
— Държи се сякаш е живял преди, ако ме разбирате, с големите си мнения за света. — Зловещият Мъж се засмя, което го докара до кашлица.
— Може ли да ви помогна с нещо друго?
— Бих искал карта на града.
— На нашия град? — попита тя, смеейки се. — Не съм сигурна дали въобще получаваме.
Обърна се към Джанис, която поклати глава.
— Там е центъра, а там са царевичните полета — каза Руби, сочейки през бюрото. — Сигурен ли сте, че не искате на някое по-интересно място? — попита тя, предлагайки му карта на Гърция.
— Това е цялото вълнение, което един стар мъж на моята възраст може да понесе, благодаря — каза с усмивка. — Центърът ми напомня на моето село в Европа. Минаха векове от последната ми визита.
— Векове? — попита любопитно Руби. — Е, тогава много добре прикривате годините си — пошегува се.
Ако някой можеше да изкопчи информация от ходещ труп, то това бе Руби. Можеше да флиртува с най-добрите от тях.
Лицето на Зловещия Мъж се промени от бяло вино, до светло червеникаво.
— Толкова сте мила, скъпа — каза той, попивайки плешивата си глава с червена носна кърпичка. — Благодаря за отделеното време — каза, готвейки се да си тръгва. — Беше ми приятно, а вие също бяхте много дружелюбна — хвана ръката й в кокалестата си длан и се усмихна широко.
Когато се изправи, погледна директно към мен и през мен, сякаш знаеше, че ме е виждал и преди. Можех да усетя студения му поглед, докато се обръщах, бързо събирайки тринадесет копия на ръката ми.
Не се осмелих да се обърна назад, докато не чух вратата да се затваря. Излязох навън, докато минаваше покрай предния прозорец — и той се обърна гледайки точно към мен. Усетих студени тръпки по тялото си. Обикнах го!
Останалия ден прелетя покрай мен. Едва забелязах, че беше след шест.
Преметнах чантата си през рамо.
— Уау, ще трябва да ти плащаме за допълнително време! — каза Руби, докато ставах от рецепцията.
Ако не можех да съм Елвира, невеста на Дракула, щях да съм Руби. Тя ми беше пълна противоположност в своите бели дрехи — бели ботуши със стегната бяла рокля, или изискан бял костюм с панталон и бели токчета. Носеше бяло-русата си коса на кок и винаги дооправяше грима си с бяла компактна пудра. Дори имаше и бял пудел, който понякога водеше със себе си в агенцията. Винаги я посещаваха гаджета. Знаеха, че е от по-висшите.
Доближих до бюрото й, което беше покрито с бели кристали, бели ангели, и усмихнато тринадесетгодишно момиче в снимка, носещо бяло костюмче.