Намерих вратата отключена и влязох вътре. Бяха минали години откакто съм била в тази стая. Имаше снимки на Майкъл Джордан и Уейн Грецки на стената и 50 билиона компютърни игри накуп на пода и бюро при компютъра му. Загубенякът беше наистина интересен.
— Благодаря за писмото — казах.
Той просто се обърна към компютъра си, игнорирайки ме.
— Били! — изкрещях. Той бързо вдигна поглед шокиран. — Казах „благодаря“. Но не мога да те прегърна. Ще запазим това за телевизора.
Метнах се на леглото, черната ми възглавница беше в ръцете ми, и се вгледах в червения плик. Можеше да бъде всичко, като „Стой извън имуществото ни или ще осъдим теб и родителите ти“.
Но в края на краищата заплахата беше на сигурно в ръцете ми.
Внимателно отворих плика, страхувайки се от най-лошото.
Беше покана!
Господин Александър Стерлинг кани госпожица Рейвън Мадисън в дома си на първи декември в осем часа за вечеря.
От къде знаеше името ми? От къде знаеше къде живея? И това беше ли истинско? Нито едно седемнайсетгодишно момче в този град, щат, или държава не канеше момичета по този начин. Беше излязло сякаш от някой Мерчънт-Айвъри-Емма Томсън филм, където хората имаха педантичен британски акцент и бяха притиснати между корсети и никога не казваха „любов“. Беше толкова средновековно, старомодно, извън този свят. Беше толкова романтично, кожата ми изтръпна навсякъде. Вгледах се в плика за друго съобщение, но това беше всичко. Дори не пишеше „Моля, отговорете“ Колко нервиращо!
Той очакваше, че ще отида, и беше прав. Бях чакала това през целия си живот.
Глава 15. Готически гост
Не можех да кажа на майка ми за мистериозната ми покана в Имението. Тя щеше да каже „Не, не можеш да отидеш!“. Аз щях да и отговоря: „Да, мога.“ После тя щеше да ме накаже, а аз да избягам. Щеше да е много драматично. Бях сигурна, че нищо не би могло да ме спре да отида, докато баща ми не хвърли бомбата сутринта на първи декември.
— Ще заведа майка ви до Лас Вегас довечера! — каза ми той, придръпвайки ме настрани. — Всичко е точно като за „идеалният момент“. Ще летим този следобед.
— Не е ли романтично? — сияеше майка ми, докато си взимаше чантата от тоалетката във фоайето. — Баща ти никога не е правил нещо подобно за никоя наша годишнина!
— Така че ти ще отговаряш за къщата и ще наглеждаш Били, — нареди ми баща ми.
— Да наглеждам Били? Та той е на единадесет! — изкрещях им аз и ги последвах в спалнята им.
— Ето как можеш да се свържеш с нас, ако възникне проблем, — отвърна той и ми подаде листче с написан телефонен номер. — Работата ти при Джанет ми доказа, че можеш да си отговорна, така че ще се видим утре, след вечеря.
— Но аз имам планове!
— Е, покани Беки вкъщи довечера, — и той хвърли една четка за коса в багажа си. — И без това винаги ходиш в нейната къща. Но избери филм, който всички биха харесали.
— Беки? Това ли е единствената приятелка, която си мислиш, че имам? Сякаш всичко което правя с живота си е да гледам телевизия?
— Пол, да взема ли това? — прекъсна ни майка ми, държейки червена рокля без презрамки.
— Аз съм на шестнадесет, татко. Искам да изляза в събота вечер!
— Знам, миличка, — каза майка ми, докато слагаше чифт сандали на високи токчета в своята чанта. — Но не тази вечер. Баща ти току-що ми направи голяма изненада! Не е правил такова нещо, още от колежа. Само този път, Рейвън, и ще можеш да прекарваш всички останали съботи както желаеш. — Тя ме целуна по челото, без дори да чака отговор.
— Ще се обадя точно в полунощ, — предупреди ме баща ми, — за да се уверя, че Били и ти сте в добри отношения и че тенис ракетата ми е все още в килера.
— Не се притеснявай. Няма да вдигна щуро парти, — казах аз.
— Добре, защото може да ми се наложи да заложа на Блекджек къщата.
Той отиде до гардероба и извади едно яке оттам. А аз се върнах в стаята си и почти изскубах косата си от корените. През всички тези седемнадесет години брачен живот, баща ми трябваше да избере точно тази вечер, за да изненада майка ми?
Беше седем и тридесет вечерта, когато аз съобщих новините на Загубеняка — или по точно, Били. Носех любимият си тоалет за събота вечер: малка черна рокля без ръкави, черно дантелено и леко прозрачно бюстие, черен чорапогащник, чисто нови и ненадраскани кубинки и обици от сребро и оникс.
— Ще излизам довечера.
— Но ти трябва да стоиш тук. — Той огледа облеклото ми като загрижен баща. — Имаш среща!
— Не нямам. Просто трябва да изляза.
— Не можеш! Няма да ти позволя! Ще те изкажа. — Били щеше да се зарадва да остане сам, но му харесваше и внезапно настъпилата му власт над мен.