— Благодаря ти за вечерята, цветята и звездите, — казах забързано от колата на Беки, докато ровех в чантата си за ключове.
— Благодаря, че дойде.
Изглеждаше замечтан и прекрасен, и някак самотен. Исках да ме целуне сега. Исках устните му да са на врата ми, а душите ни — слети.
— Рейвън? — каза той предпазливо.
— Да?
— Би ли искала да…
— Да, да?
— Би ли искала да те поканя отново, или предпочиташ да се промъкваш тук тайно?
— Страшно бих искала да ме поканиш, — отвърнах, чакайки. Ако ме целунеше сега, щяхме да бъдем свързани вечно.
— Чудесно. Ще ти се обадя — той ме целуна нежно по бузата. Бузата? Е, бе по-нежно и романтично от онзи път, когато Джак Петерсън ме целуна извън Имението, и по-романтично от това Тревър да ме притиска дърво. Колкото исках истинска целувка — вампирска целувка — той ме променяше. Превръщах се в едно губещо съзнание момиче с омекнали крака, немислещо, с зареян поглед, разнежващо се момиче.
Още усещах прекрасните му пълни устни по пътя за вкъщи. Вълнение, копнеж, страст гъделичкаха тялото ми — тези чувства не бях изпитвала към момче преди. И докато чешех ухапването, което не Александър ми бе направил, можех само да се надявам, че няма да се превърна в комар, пиещ кръв.
— Татко обяснява на Беки как да играе Блекджек. — Били прошепна нервно, когато аз побягнах през вратата. — Той вече й разказа за всяко казино и историята на Зигфрид и Рой. Започва да му омръзва да говори само с нея.
Прошепнах, „Благодаря“ на Беки и бързо грабнах телефона.
— Беки обича да говори, — започна баща ми — Нямах си и на представа, че е толкова зашеметена от Лас Вегас. Следващия път ще я взема. Тя ми каза, че сте гледали вампирски филми цяла вечер.
— Мда…
— Отмъщението на Дракула за 50-ти път?
— Не. Филмът е нов, казва се „Вампирски целувки“.
— Добър ли е?
— Вдигам и двата си палеца за него!
Глава 16. Шоколадов и ванилов водовъртеж
Аз и Беки хапвахме сладолед — Кралски Шоколад и Ванилова Атака — пред сладкарницата на Шърли на следващия ден.
— Александър е мечта! Все още чувствам трептящите му устни срещу бузата ми! — казах аз. — Беки, за пръв път не искам да напусна този град, защото на върха на Хълма Бенсън живее моето готическо момче-мечта. Не мога да спра да мисля за него! Искам само да го срещнеш и тогава ще разбереш колко е поразителен!
Изведнъж червено Камаро спря.
— Миналата нощ Мат видя пикапа на Беки паркиран пред откаченото Имение! — Тревър заяви със свадливия си тон като започна да се шляе. Той се взираше в лицето на Беки и попита. — Опитваше се да рисуваш върху стената, Игор?
— Не! — защитих Беки, усмихвайки и все още мислейки за снощи. Нямаше да позволя на Тревър да развали хубавото ми настроение.
— Значи не си забърквала в някоя каша, Върколак? — попита Тревър, продължавайки да се взира в Беки.
— Да си вървим, Трев! — каза Мат.
— С удоволствие щяхме да си поговорим с любезните господа, но сме по средата на корпоративна среща — казах му аз. — За това ще трябва да оставите съобщение на секретарката ми.
— Дали Шърли слага Прозак1 в сладоледа? — Тревър каза, смеейки се. — Не мисля, че щеше да разбереш дали е джентълмен, ако те ухапе по врата!
Продължих да ближа ръба на фунийката си.
— Или си била ти? — предположи Тревър. — Винаги се забъркваш в проблеми.
— Може би са били родителите на Беки — това е техния пикап. Не ти е нужен учен, за да го разбереш!
— Просто си помислих, че ти и Беки може би се срещате с семейство Озбърн! О, забравих, той просто отхапва главите на прилепите — не се превръща в тях.
— Мисля, че чух майка ти да те вика! — каза аз.
— Те са точно като теб, знаеш, ужасно бледи и изхвърлени от обществото. Все още не са опитали да се присъединят към кънтри клуба. Но още веднъж — не приемаме вампири!
— Вампири? — засмях се смутено. — Кой го каза?
— Всички, глупачке! Вампирите Стерлинг! Пичът се разхожда в гробищата! Но аз мисля, че са избягали лунатици като теб! Те са пълни откачалки!
— Хайде, Трев, да си тръгваме вече! Чака ни практика! — каза Мат.
— Сега разбирам кой носи панталоните във връзката ви! — казах аз. — Но забравих, те са навити на шкафчето ми!
Тревър грабна фунийката ми от ръцете.
— Хей, върни я! — извиках аз. Тревър все пак успя да развали щастливото ми настроение!
Той облиза голяма част от сладоледа!
— Страхотно, сега има отвратителни снобски микроби! Можеш да го задържиш! — казах аз.
— Скъпа, имаше микроби още от момента, в който го погледна!