— Е, в моята също — каза той.
— Да, но наистина не е нужно да си ходя вкъщи.
— Не искам да те забъркам в някакви неприятности.
— Аз винаги се забърквам в неприятности. Майка ми няма да ме разпознае, ако не се забъркам в нещо.
Но улиците, по които вървяхме, хванати за ръце, водеха към нас и колкото и бавно да вървях, накрая без да осъзнавам се озовахме пред нас — казвайки си чао.
— Е… до… следващия път — каза той, лицето му осветено от лампата на верандата.
— Следващия път в моргата, какво ще кажеш?
— Мислех си, че може да гледаме филм у нас.
— Имате телевизор? — казах аз. — Той се захранва с електричество, нали знаеш?
— Модерно момиченце, ако искаш да знаеш имам филма на Бела Лугоси „Дракула“ на DVD-и, щом толкова харесваш вампири.
— Дракула? Супер!
— Тогава имаме среща. В 7 часа утре, става ли?
— Много ясно!
Уредихме си друга среща и вече не оставаше нищо друго, освен да си кажем чао. Идеалният момент за една сладка целувка. Той сложи ръка на рамото ми и се приближи до мен, очите му затворени, а устните му свити. Внезапно ключалката на вратата изщрака. Александър отстъпи от светлината и отиде в храстите.
— Стори ми се, че чух гласове — каза майка ми, отваряйки вратата. — Къде е Беки?
— Тя си е в тях. — Всъщност това си беше истина.
— Не ми харесва да излизаш, без да ми кажеш — смъмри ме тя, оставяйки вратата отворена за мен.
Копнеейки да върна онзи миг, че и още един, аз погледнах към Александър.
— Ходихте на кино ли? — каза тя, докато аз неохотно влизах вътре.
— Не, мамо, ходихме до гробищата.
— Поне един път ми се искаше да ми дадеш честен отговор!
Поне един път, наистина й давах честен отговор.
И докато гледах през рамо, за да зърна за последно моята мечтана готическа половинка, майка ми затвори вратата пред моята райска първа среща.
Глава 18. Киномания
Закъснявах за всичко — за вечеря, училище, дори за филмите — но тази вечер бях подранила, тъй като пристигнах в Имението в 6:45. Александър отвори вратата и ме целуна нежно по бузата. Бях шокирана колкото него от внезапния израз на обич.
— Това никога не се е случвало, когато Джеймсън отваря вратата! — казах.
— Ами, по-добре да ми кажеш, ако се случи. Имаме правило, нали знаеш. Аз не целувам неговите момичета и той не целува моите! — Александър грейна дори повече и от нощта, в която се бях промъкнала и бе протегнал ръката с пръстена с паяка. Самочувствието му растеше.
Той ме поведе нагоре по главното стълбище към хола. Беше изпълнен с творби от модерното изкуство — картини с цвета, картината от Анди Уорхол „Консерви супа“, скулптури на кукли Барби и ярки, пухкави черги. Имаше черен кожен диван, голям телевизор и стъклена маса с голяма купа пуканки, бонбонки Снокапс, Дотс, Сприйс, Гууд енд Пленти, както и две зелени чаши, пълни с газирани напитки.
— Исках да се чувстваш като на кино, — обясни той.
Той пусна DVD-то, изгаси лампите и се сгушихме в тъмнината. Взех си Снокапс, а той — пакетче Сприйс. Пуканките стояха между нас на дивана.
Дракула тъкмо се готвеше да захапе Луси, когато Александър нежно придърпа лицето ми встрани от екрана.
Той ме погледна с дълбоките си тъмни очи. Наведе се към мен. И ме целуна. Страстно. Той ме целуна! Най-накрая ме целуна! Точно пред Бела Лугоси!
Целуна ме сякаш ме изпиваше и изпълваше сърцето ми и вените ми с любов. Като си поех дъх, той започна да целува ушите ми и нежно да ги хапе. Изкисках се диво. Устните му и зъбите му тръгнаха надолу по врата ми, като устата му ме изпълваше с абсолютна страст. Лекото му ухапване по врата ми ме погъделичка. Бях толкова завладяна, че протегнах крака несръчно върху кафената масичка, разливайки чашата на Александър и след това събаряйки пуканките върху него. Стреснат, Александър впи зъби във врата ми така силно, че изпищях.
— О, не! Съжалявам! — извини се той.
Пуканките се бяха разпилели навсякъде и аз протегнах врата си, който пулсираше сякаш сърцето ми бе там.
— Рейвън, добре ли си?
Кръвта нахлу в мозъка ми и стаята започна да се преобръща от една страна на друга и ми се догади. Направих това, което всяко превъзбудено и мекушаво момиче би направило. Припаднах.
Изглеждаше ми като часове, но бяха само секунди. Александър ме събуди, викайки името ми. Дракула все още беше в стаята на Луси. Единствената разлика бе, че сега лампите светеха.
— Рейвън? Рейвън?
— Какво стана?
— Ти припадна! Мислех, че това става само по старите филми! — Ето, изпий това, — той постави чаша до устните ми, сякаш бях бебе.