— Слушай, Рейвън, трябва да ти кажа нещо, — започна тя с нервен глас, който бе дори по-нервен от нормалния й нервен глас.
Но бях разсеяна от обявите за танците — билетите се продаваха сега. Спестете 5 долара, ако купите билетите предварително.
— Билети? По дяволите! Не знаех, че ми трябват билети! Дали да ги взема от Тикет Мастър? Поръчка по телефона? — засмях се. — Ето така става, когато си в провинцията, нали знаеш…
— Наистина знам. Провинцията става все по-зле и по-зле с всеки изминал ден.
— Може би ще са продадени и ще се наложи да танцуваме на училищното игрище, — пошегувах се аз.
Но Беки не се смееше.
— Може би е най-добре ти и Александър да си направите нещо като частни танци в Имението.
— И да пропусна да видя лицето на Тревър, когато ни види с Александър?
— Тревър знае много, Рейвън, — каза тя странно.
— Хубаво, тогава ще влезе в хубав колеж. Какво ми пука?
— Страх ме е от Тревър. Баща му притежава половината ни ферма.
— Царевицата или захарта?
— Искам да призная нещо…
— Запази го за неделя. Забрави за Тревър. Той е просто един побойник.
— Не съм силна като теб. Никога не съм била. Ти си най-добрата ми приятелка, но Тревър има начин да накара хората да говорят неща, които не искат. Но, моля те, не отивай на танците, — каза тя, хващайки ръката ми.
Изведнъж звънецът би.
— Трябва да тръгвам. Не мога да си позволя пак да ме накажат или да ми забранят да ида на танците.
— Но, Рейвън…
— Не се плаши, момиче, ще те пазя от чудовищата.
Глава 19. Снежният Бал
Не можех да стоя мирно през останалите часове. Нито през алгебра, нито през история, нито през география или английски, който прекарах, стоейки под футболните скамейки, пишейки любовни писма на Александър. Притичах до вкъщи и танцувах в детската си. Опитах всяка дреха, която притежавах в милиони комбинации, докато не събрах перфектния костюм.
— Добре ли си? — попита Били, надничайки в спалнята ми.
— Просто подскачам наоколо и танцувам, мой много скъп братко, — сияех от щастие, и го гушнах силно и целунах по главата.
— Луда ли си?
Въздъхнах дълбоко.
— Някой ден ще ме разбереш. Ще срещнеш някой, който е свързан с душата ти. И тогава всичко ще бъде вълнуващо и спокойно едновременно.
— Имаш в предвид някой като Памела Андерсън?
— Не, като математико-компютърно момиче.
Били се взря в далечината.
— Предполагам, че това няма да е лошо, докато изглежда като Памела!
— Ще изглежда дори по-добре! — казах, разрошвайки косата му. — Сега изчезвай. Трябва да се явя на бал.
— Отиваш на танци?
— Да.
— Е… — можех да видя как съживява план за потушаване на голямата сестра. — Е… ще бъдеш най-красивата там.
— Сигурен ли си, че не взимаш наркотици?
— Ти ще бъдеш най-красивата там… с черно червило.
— Е, това вече си ти.
Най-после измарширувах в кухнята, носейки велурени ботуши до коляното с високи токове, черни мрежести чорапи, черен минижуп, копринено черно потниче, и металически черни гривни. Черен кашмирен шал скриваше смучката ми, а черни кожени ръкавици, без пръсти, разкриваха черния ми лак — блестящ като черен лед, придържащ се в темата за Снежния Бал.
— Къде си мислиш, че отиваш облечена така? — попита майка ми.
— На танци.
— С Беки?
— Не, с Александър.
— Кой е Александър?
— Любовта на живота ми!
— Какво, любов чувам аз? — попита баща ми, влизайки в кухнята. — Рейвън, къде отиваш облечена така?
— Твърди, че отива на танци с любовта на живота си — отговори майка ми.
— Никъде няма да ходиш в това! И кой е любовта на живота ти? Момче от училище?
— Александър Стърлинг — издекламирах.
— Като Стърлинг, които живеят в Имението? — попита той.
— Самият той!
— Не и момчето на Стърлинг! — изпищя майка ми, шокирана. — Чух ужасяващи истории за него! Разхожда се из гробищата и никога не е забелязван през деня, като вампир!
— Мислиш ли, че ще отида на танци с вампир?
И двамата ме изгледаха странно и не казаха нищо.
— Не бъдете като всички в този град! — изкрещях.
— Скъпа, чух историите навсякъде в града! — прошепна майка ми. — Точно вчера, Натали Мичъл твърдеше…
— Мамо, на кого ще повярваш, на мен или Натали Мичъл? Тази нощ е много важна. Александър също ще ходи за пръв път на танци. Той е толкова прекрасен и интелигентен! Разбира от изкуство, култура и…
— Гробища? — попита баща ми.
— Той не е такъв, какъвто го описват хората! Той е най-неземния човек в цялата вселена — освен теб, тате.
— Е, в такъв случай, забавлявайте се.
— Пол!
— Но не в този вид — бързо настоя баща ми. — Сара, радвам се, че тя ще ходи на танци. Всъщност Рейвън отива на училище, без да я принуждават. Това е най-нормалното нещо, което е правила напоследък.