Майка ми го погледна.
— Но не в този вид — повтори той.
— Тате, това се носи из цяла Европа!
— Но ние не сме в Европа. Намираме се в малък тих град, където перлените огърлици са на мода. Закопчани блузи, дълги ръкави и дълги поли.
— Няма начин! — сопнах се.
— Това момче не е излизало от стаята си с години, а ти ще го оставиш да съпроводи дъщеря ти просто така? — попита майка ми. — Пол, направи нещо!
Баща ми отиде до килера.
— Ето, облечи това — каза, подавайки ми едно от спортните му палта. — Черно е.
Зяпнах го невярващо.
— Това или черния ми халат — добави.
Неохотно грабнах палтото.
— А ние ще се запознаем с най-невероятното момче в целия свят, когато дойде да те вземе? — включи се майка ми.
— Шегуваш ли се? — бях потресена. — Разбира се, че не!
— Правилно е само това, че не знаехме, че се виждаш с него. Нямахме идея, че ще ходиш и на танци.
— Искате да се намесите и да го злепоставите. Да не говорим за мен.
— Това са срещите. Ако кавалера ти успее да понесе въпросите и родителското злепоставяне, то целият ще е твой — подразни ме баща ми.
— Не е честно! Да не би да искате да дойдете с нас сега?
— Да — отговориха в хор.
— Това е ужасно! Най-важната вечер в живота ми, а вие ще я съсипете!
Чух шума на отбиваща кола, на алеята.
— Той е тук! — изпищях, стрелвайки се към прозореца. — Вие трябва да сте спокойни! — казах, бягайки наоколо панически. — Припомнете си хипи дните заради мен, моля! Мислете си за любовни дрънкулки и Джони Мичъл. Мислете си за открити пъпове и ласкателства, не за голф панталони и китайски порцелан — примолих се. — И нищо относно гробищата!
Исках тази вечер да е перфектна, сякаш беше сватбата ми. Но се почувствах като булка, която внезапно желае да избяга.
Сега, когато родителите ми щяха да се запознаят с кавалера ми, ръцете ми започнаха да треперят. Надявах се да не се изплаши, седейки на тяхната весела и светла мебел.
Когато звънеца звънна, се стрелнах да го посрещна. Александър изглеждаше великолепно. Носеше изтупан, черен трипластен костюм и червена копринена вратовръзка. Изглеждаше като онези баскетболисти-милиардери, които виждах по телевизията. Държеше кутийка, опакована с цветна хартия.
— Уоу! — възкликна той, оглеждайки ме. Баща ми ми кимна да сложа спортното яке, изпод вежди. Вместо това го поставих на стол.
— Трябваше да сложа плетена шапка или снежни ботуши — каза неловко. — Не се придържам към темата.
— Забрави! Ще бъдеш най-красивото момче там — направих му комплимент, дърпайки го във всекидневната. — Това са родителите ми, Сара и Пол Мадисън.
— Радвам се да се запозная с вас — каза нервно Александър, протягайки ръката си.
— Слушали сме толкова много за теб — усмихна се майка ми, хващайки ръката му.
Хвърлих й свиреп поглед.
— Моля, седни — продължи тя. — Ще желаеш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Настанявай се удобно — добави баща ми, приближавайки се към канапето и сядайки на бежовата му облегалка.
О-оу. Никога не бях водила момче у нас преди. Можех да усетя как баща ми се възползваше. Разговора с „целите“. Молех се да мине бързо.
— Е, Александър, какво мислиш за градчето ни?
— Стана чудесно, след като срещнах Рейвън — отговори учтиво и ми се усмихна.
— Е, как се запознахте, след като не ходиш на училище? Рейвън забрави да спомене тази част.
О, не! Започнах да нервнича в стола си.
— Е, предполагам просто се натъкнахме един на друг. Имам в предвид, беше нещо от онези неща, в правилното време на правилното място. Както казват, всичко е въпрос на време и късмет. И трябва да отбележа, че станах голям късметлия, след като срещнах дъщеря ви.
Баща ми го погледна.
— О, не, не това имах в предвид — добави Александър.
Той се обърна към мен, призрачното му лице почервеня. Опитах се да не се разсмея.
— С какво точно се занимават родителите ти? Не се мяркат много в града, нали?
— Баща ми е търговец на картини. Има галерии в Румъния, Лондон и Ню Йорк.
— Това звучи много вълнуващо.
— Чудесно е, но той никога не си е у дома — каза Александър. — Постоянно лети нанякъде.
Майка ми и баща ми се спогледаха.
— Време е да тръгваме или ще закъснеем — намесих се.
— Почти забравих — отвърна Александър, изправяйки се неловко. — Рейвън, това е за теб.
Подаде ми цветната кутия.
— Мерси! — усмихнах се нетърпеливо и я отворих, разкривайки невероятна червена брошка с роза. — Прекрасно е! — показах го на майка ми и баща ми. — Виждате ли? Казах ви.