— Беки, виж! — изпищях развълнувано. Това беше най-хубавият подарък за рождения ми ден! Имаше фигура, стояща на таванския прозорец, взираща се в звездите.
— О, не! Истина е, Рейвън. Те са призраци! — изпищя тя, впивайки се в ръката ми.
— Е, този дух кара черен Мерцедес! — казах, сочейки лъскавата кола, паркирана на алеята.
— Да тръгваме — помоли тя.
Изведнъж светлината на тавана изгасна.
И двете въздъхнахме едновременно. Ноктите на Беки се впиха в пуловера ми втора ръка. Чакахме, с широко отворени очи и безмълвни.
— Хайде, да тръгваме! — каза Беки.
Аз не помръднах.
— Рейвън, закъснявам за вечеря! Със сигурност ще закъснеем за партито на Мат!
— Охо, падаш си по Мати? — подразних я, очите ми бяха като залепени за Имението.
Но когато не ми отговори, се обърнах да я видя. Бузите й бяха червени.
— Падаш си! — казах с въздишка. — А твърдиш, че аз съм странна! — издекламирах, поклащайки глава.
— Рейвън, трябва да тръгвам!
Бях готова да чакам до сутринта, но който и да беше вътре нямаше намерение да излиза.
Таванската светлина бе запалила огън в душата ми.
— Видях Мерцедес, паркиран до Имението! — информирах семейството си на вечеря. Закъснях, както винаги, този път за собствената си вечеря по случай рождения ми ден.
— Чух, че приличат на семейство Адамс — каза Загубенякът.
— Може би имат дъщеря на твоята възраст. Някоя, която не иска да се забърква в неприятности — добави майка ми.
— Тогава няма да ми е от полза.
— Може би има баща, с който мога да играя тенис — каза баща ми с надежда.
— Който и да е, ще има нужда да се отърве от всичките стари огледала и щайги — добавих, без да осъзнавам какво казвам.
Всички ме погледнаха.
— Какви щайги? — попита майка. — Не ми казвай, че си влизала в къщата!
— Не, просто чух.
— Рейвън! — каза майка ми с неодобрителен родителски тон.
Изглежда никой в Дулсвил не бе виждал новите собственици. Беше прекрасно да имаме мистерия в този град, за разнообразие. Всички вече знаеха почти всичко, което се беше случило в Дулсвил, и повечето не си заслужаваше да се знае.
Мат Уелс живееше на добрата страна на града, на ръба на Оукли Уудс. Беки и аз пристигнахме късно и влязохме на партито сякаш бяхме кино звезди, влизащи на премиера. Или може би аз бях. Горката Беки висеше здраво за ръката ми, сякаш щеше да посети зъболекар.
— Всичко ще бъде наред — уверих я. — Това е парти!
Но аз знаех, защо е нервна. Бяхме изложени на присмех, когато можеше да сме в къщи и да гледаме телевизия, както каза Тревър. Но защо снобите трябва да получават цялото забавление? Само, защото спалнята на Мат беше с размера на хола ни? Само, защото не носехме дрехи, които са „на мода“? Това значеше ли, че трябва да стоя вкъщи на шестнадесетия си рожден ден?
Почувствах се като Мойсей, разсичащ Червено Море, докато тълпа от сноби се изместваха един по един при нашето влизане. Съучениците ни ме огледаха, впили поглед в обикновеното ми Готическо облекло. Жалко, че Томи Хилфигер не беше тук. Той щеше да се поласкае. Всички носеха неговите дрехи като училищна униформа. Музиката на Аеросмит се носеше от дневната на Мат. Плътна ивица дим се носеше над диваните, а миризмата на бира се бе наситила във въздуха като евтина есенция. Двойките, които не ни зяпаха неодобрително, зяпаха себе си влюбено. Щеше да бъде напразно да се опиташ да говориш с някой.
— Не мога да повярвам, че дойдохте — каза Майк, забелязвайки ни в коридора. — Бих ви снимал, но не знам дали ще сте видими на снимката! — И все пак, въпреки дразненето, Мат не беше толкова жесток колкото Тревър. — Бирите са отзад — добави. — Искате ли да ви покажа пътя?
Беки изпитваше страхопочитание към Мат. Тя поклати глава и се заключи в тоалетната. Мат се засмя и се насочи към кухнята. Аз изчаках я дневната до огромна тонколона, разглеждайки CD-тата. Майкъл Болтън, Селин Дион, и няколко анимационни мелодийки. Не бях изненадана.
Върнах се да проверя Беки и заварих вратата на тоалетната отворена. Тя не беше в коридора, затова минах през тълпата от пияни съученици към кухнята. Група от кукли с хиляда-доларови-прически впиха поглед в мен и напуснаха, оставяйки ме сама. Или поне така си мислех.
— Хей, секси Чудовищно Маце — каза глас зад мен. Принадлежеше на Тревър.
Беше се подпрял на стената до мен, с кутийка Будуайзър в ръце.
— Да не би тази реплика да минава на всяко парти?
Той се усмихна с съблазняваща усмивка.
— Никога не съм целувал момиче с черни устни.