— Е, онзи тип, който се криеше в лятното кино, когато гледахме „Нежност в ковчег“ е брат й.
— И… — започнах аз, намеквайки за повече информация.
— Мат казва, че те са разпитвали за Тревър. Мисля, че момчето иска да се включи в футболния отбор, но той дори не ходи на училище.
— Това ли е? — попитах аз, разочарована. — Нямаше да се тревожа за това. Никой не може да измести Мат. Дори и вампир — смотолевих аз.
— Какво каза? — попита тя, докато паркираше пикапа пред Армстронг Травъл.
Излязох от пикапа.
— Сигурна ли си, че с Александър не мислите да избягате в Румъния? — пошегува се Беки.
— Не, но ако решим, ще взема четири билета.
Бях щастлива да влезна в Армстронг Травъл в пълно готическо облекло — черни кубинки Хърман Мънстър, лилав чорапогащник и черна накъсана рокля — вместо тяхното, тип Корпоративна Кати, установено облекло от поли по мярка и блузи.
Усмихнах се на Руби, която седеше зад бюрото си, подавайки брошури на двама клиенти. Приветливото излъчване на Руби почти си отиде като ме забеляза с вид на болна грозотия в много консервативната им професия.
— Ей сега ще дойда при теб — каза Руби, намеквайки към отдалечения стол зад рафт с багажни висящи етикети.
— Просто разглеждам — казах аз и заоглеждах картата на Хавай.
Най-накрая младата двойка с брошури за Мексико в ръце се изправи. Погледнаха ме странно и се свиха сякаш всеки момент татуировката ми прилеп ще изскочи от ръката ми и ще им отхапе главите.
— Рейвън, чудесно е, че те виждам — каза тя, поздравявайки ме искрено. — Какво те води насам?
— Джанис тук ли е? — попитах аз, като тайно се надявах да я няма.
— Не, тя е в пощата. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Добре… някой в града резервирал ли е екскурзия през последните дни?
— Хората резервират екскурзии всеки ден. Знаеш, че това е туристическа агенция — каза тя с усмивка.
— Имах предвид…
— Защо искаш да знаеш?
„Е, има два млади вампира, които се крият в града и чакат точния момент да ухапят Тревър Мичъл. Предполагам, че живеят в освободен гараж, вероятно принадлежащ на курортист“ ми се прииска да кажа. Представих си приветливото лице на Руби преминаващо се в шок, после в ужас, после мъчещо се на клавиатурата си за лист с адреси. „Давай, Рейвън Мадисън. Спаси Дулсвил. Спаси света.“
— Ъ… за училищен доклад — вместо това казах аз. — Правя статистика за пролетни екскурзии.
— Съжалявам, мила, но не мога да ти дам такава информация. Би трябвало да знаеш това, работеше тук.
— Но точно поради тази причина мислех, че ще ми кажеш.
— С удоволствие бих ти помогнала, но не мога да разпространявам имена, адреси и маршрути — каза тя през смях. — Ако попадне в погрешни ръце тази информация може да послужи за нахлувания в къщи.
— Или най-малкото в гаражи — казах аз.
Руби изглеждаше объркана, когато звънна телефона.
— Армстронг Травъл, Руби е. Мога ли да ви помогна да направите резервация? — каза тя с ултра-весел глас.
Аз се заиграх с белите химикали на бюрото й.
— Разбира се, нека проверя — каза тя и започна да работи на клавиатурата на компютъра си.
Телефонът звънна отново, този път на втора линия от белия телефон на Руби.
— Може ли да задържа разговора? — попита Руби. — О… вие се обаждате от къде?
Като светна червената лампичка и телефонът продължи да звъни, завъртях пластмасовия органайзера на Руби и се зачудих как мога да проникна в компютъра им без ФБР да разберат.
Руби покри телефонната слушалка с ръка.
— Имаш ли нещо против да вдигнеш? — попита тя, сочейки към телефона на Джанис.
„За каква ме мисли? Вече не работех тук и несъмнено не бях наблизо.“
Отидох до бюрото на Джанис, натиснах втора линия и вдигнах телефона.
— Армстронг Травъл, където Испания е гореща, мъжете още повече. Да ви резервирам ли екскурзия до там?
— Имате ли някакви специални круизи? — попита женски глас.
— Джанис? — казах аз. — Джанис, ти ли си?
Руби ме погледна.
— Не, името ми е Лиз — отговори обаждащия се. — Лиз. Интересувам се от ваканционни круизи до Аляска.
— Ключове? — попитах достатъчно високо, за да ме чуе Руби. — Трябват ти ключове за кола?
— Не — поправи ме Лиз. — Казах круиз.
Руби погледна.
— Ти си в пощата? Телефонът ти прекъсва. Искаш Руби да те вземе?
— Мисля, че казахте, че това е Армстронг Травъл — каза Лиз.
— Дай ми да говоря — каза ми Руби. — Извинете — каза учтиво тя на нейния събеседник — трябва да задържа разговора.
— Съжалявам, сигурно съм сбъркала номера — озадачената Лиз каза и затвори.
Руби смени линиите, точно когато червената лампичка изгасна.