Тръпка на вълнение прониза тялото ми — почувствах се като готическа принцеса, хванала подръка своя чаровен принц, макар да знаех, че по-скоро предизвиквахме странно впечатление у хората, отколкото завист.
Александър разглеждаше албумите на Боби Дарин, Рики Нелсън и Сандра Дий, поставени в рамка, също твърде погълнат от новата обстановка, за да осъзнава точно всичко.
Мат и Беки седяха сами на една ъглова маса.
— Хей, насам, хора! — извика Беки.
Александър и аз седнахме при тях.
— Мислех, че ще седите с останалата част от отбора по футбол — отбелязах аз, докато взехме менютата от металната поставка за салфетки.
— Решихме, че ще е по-уютно, ако сме си само ние — отговори Беки.
Една висока сервитьорка с много тънка фигура, с бухнала кестенява коса и бели диоптрични очила се приближи към масата ни, дъвчейки парче розова дъвка.
— Здравейте, аз съм Дикси — каза ни тя и пукна един голям розов балон. Извади тефтер за поръчки от бялата си престилка. — Какво ще желаете?
— Два ванилови шейка и едни пържени картофи — отвърна Мат.
— За нас същото, но нека шейковете да са шоколадови — добави Александър.
Дикси наду още един голям балон и го изпука с предните си зъби.
После се понесе обратно към кухнята. Всички момчета от масите я зяпнаха, дори Александър и Мат.
— Когато порасна, искам да изглеждам точно така — казах на Александър.
— Ти вече изглеждаш точно така — отвърна ми той и ме притисна силно.
Очите му светнаха, когато забеляза старинните грамофонни автомати, поставени върху масите.
— Тези са яки! — каза той, докато прелистваше списък от поне петдесет различни песни. — Виждал съм такива само по филмите.
Бях забравила, че приятелят ми бе прекарал толкова много време от живота си скрит в таванската си стаичка, далече от всекидневните занимания на смъртните. Полазиха ме тръпки, когато видях колко е улисан от всичко ново, което го заобикаляше, докато изучаваше списъкът със заглавия на песни и изпълнители.
— Елвис е страхотен! — каза той въодушевено.
Бръкнах в портмонето си и сложих четвърт долар в машината.
Минута по-късно, от тонколоните се понесе песента: „Обичай ме нежно“.
Александър се усмихна мило и стисна ръката ми по-силно. Кракът му се допираше до моя и можех да усетя как потропваше с кубинките си в ритъм с музиката.
— Та, как сте напоследък вие? — попита Мат.
— Ходихме на лов за ковчези — отговори Александър.
Беки и Мат ни изгледаха странно.
— Обичайното — казах аз с усмивка.
Те се изсмяха.
— Е, как мина мачът ти? — попита Александър Мат, докато слагаше салфетка в скута си.
— Разбихме ги. Но само защото Тревър участваше.
— Не е вярно — възпротиви се Беки. — Ти също отбелязваше.
— Е, той благоволи да се появи и да вкара няколко гола. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, не сме печеливш отбор без него.
— Той прибра ли се? — попитах.
— Не, ето там е — отвърна Мат, сочейки зад гърба ми.
Обърнах се и видях Тревър в един отдалечен ъгъл да играе пинбол.
— Не бива да излиза през нощта — заявих аз.
Беки изглеждаше озадачена.
— Използвам го като обект за проекта ми по биология. Нощният въздух не се отразява добре на настинката. Извинете ме, ще се върна след секунда — казах аз и непохватно излязох от ъгловата маса, на която седяхме.
Усещах погледите върху себе си, докато минавах през помещението, но не по същата причина, заради която бяха гледали Дикси.
Потупах Тревър по рамото.
— Какво правиш тук?
Моят враг се обърна и подбели очи.
— Изглежда, че играя пинбол.
— Но ти си болен. Не бива да ходиш навън, защото може да пипнеш още микроби.
— Повярвай ми, щом стоиш до мен, значи вече съм прихванал още няколко — отговори той, плясвайки радостно с ръце.
— Трябва да си вкъщи — наредих му аз.
Топчето отскочи доста нависоко, което накара цялото табло да светне.
— Ти остави Момчето-чудовище, за да говориш с мен? — попита ме той. — Вече беше в къщата ми два пъти. Започвам да си мисля, че…
— Най-добре е изобщо да не мислиш. Взе ли си чесъна?
— Бях на мач, не на среща — отговори той.
— Трябва да си почиваш.
— Звучиш като майка ми.
— Е, може би трябва да я послушаш.
— Защо, за да ми каже да не се виждам с Луна? Да не би вие двете да сте си поговорили?
— Тя не я одобрява? — любопитно попитах аз.
— Ти как мислиш?