Кръвта ми кипна. Почувствах как побеснявам. Джагър се беше прокрадвал из къщата, докато семейството ми беше вътре.
— Скрит е. Сега изчезни…
— Разбира се, но първо ми покажи нещо?
— Вратата? Или прозореца? — дръпнах завесите и открехнах прозореца.
Джагър не помръдна.
— Някои от приятелите на Тревър казаха, че си отишла на училище. Любопитно, наистина. Вампир рискуващ със слънчевата светлина.
— И ти ще повярваш на банда сноби футболисти? Те разпространяват повече слухове от National Enquirer9.
— Е, аз също — каза той като ме преценяваше с разноцветните си очи. — Забелязах склонността им към клюки.
Почувствах кратко облекчение, но беше само за миг.
— На алеята отчетливо видях как Александър те ухапа по шията. Кръв се стичаше по врата ти като река, сладкия й мирис изпълващ въздуха. Но Луна каза, че не видяла никаква рана. Може би мога да погледна.
— Можеш да си тръгнеш. Веднага.
Той пристъпи по-близо, а зеленото му и синьо око пронизваха душата ми.
— Покажи ми зъбите си и аз ще ти покажа моите.
— Показвам ги само на Александър — казах му аз отстъпвайки назад.
— Каква загуба — направи още една крачка, приклещвайки ме до бюрото ми. — Харесва ли ти да живееш в лъжа?
— Лъжа?
— Да, лъжа — каза той гледайки ме в очите. Сякаш искаше да разчете душата ми. — Преструвайки се на нещо, което не си.
Ахнах и отклоних поглед. Сърцето ми замря. Прехапах устните си.
Протегнах се зад мен, опипвах с пръсти по бюрото с надеждата да намеря нещо, което да ми послужи като оръжие. Всеки момент Джагър щеше да ме погледне в очите, да ме хипнотизира и да ме замъкне на дулсвилското гробище. Напипах двутомната енциклопедия на момчето Били.
— Мисля, че ти харесва да бъдеш измамница — каза и нежно докосна огърлицата ми вампирска целувка. — Да накараш семейството си да повярва, че все още си смъртна.
Дишах отново и оставих книгата.
Чу се тихо почукване на вратата.
— Нуждая се от енциклопедията си.
— Били, махай се.
— Взе я назаем преди два месеца!
— Били. Били, махай се — казах му аз непреклонно.
Джагър отстъпи назад и се затича.
Момчето Били отвори вратата.
Обърнах се. Завесите нежно се полюляваха. Джагър бе изчезнал.
— Нещо не е наред ли? Никога не ме наричаш Били.
Затворих прозореца и се втурнах към брат ми да му дам бърза прегръдка.
— Никога не съм смятала, че ще ми се наложи.
Глава 13. Готическа фея
На следващата вечер след като завих зад ъгъла, за да се изкача нагоре по Бенсън Хил, забелязах една фигура в сенките стояща до портата. Никога страхливката, аз се затътрих бавно по изпочупения тротоар. Не ми се искаше да бъда неприятно изненадана от Тревър или Джагър.
Когато наближих видях едно готически приказно момиче с дълга, на бяло-розови кичури, коса да се обляга на едно дърво.
— Луна? Какво правиш тук?
— Рейвън — каза ми тя като се втурна към мен и силно ме прегърна. — Бях сигурна, че ще те намеря тук.
— Но аз имам среща с Александър — почти извинително казах аз.
— Знам, но помислих, че може да поговорим за няколко секунди.
— Не искам да го карам…
Вдигнах поглед нагоре към имението. Таванският прозорец беше тъмен.
— Е… може би за малко.
Настанихме се на камъните пред портата на имението.
— Тревър има тест по история. Няма да го видя преди уикенда. Джагър ми каза, че те е видял миналата нощ — призна ми тя.
— Каза ли ти къде точно ме видя? — обвинително казах аз.
— В спалнята ти.
— Никога повече да не прави такива неща. Можеше да изплаши семейството ми.
— Ти направи същото нещо с Тревър. Промъкна се в стаята му.
Луна имаше право.
— Това беше различно. Аз имам такава репутация.
— Джагър е пакостник — каза тя с намек за гордост. — Научи ме на толкова много неща откакто се преобразих.
— Е, надявам се, че са доста добри трикове — предупредих я аз.
— Харесва ми чантичката ти — каза тя и докосна дръжката на малката ми чантичка от „Булката мъртвец“. — Може ли да я видя?
— Разбира се. — Никой, дори Беки не се вълнуваше от дрехите или модните ми аксесоари. Бях горда, че споделяхме един и същи вкус.
Тя я сложи на рамото си и я издемонстрира.
— Толкова е мрачна! Обожавам я.
— Благодаря. Поръчах си я по интернет. Може би ще мога да поръчам една и за теб.
— Бих убила за такава чанта — каза тя пламенно. — Имаш ли бонбонки? Вчера ти дадох последната си.
— Трябва да имам някакви дъвки.
Луна отвори ципа на чантичката ми.
— Внимателно, вътре е пълна бъркотия — предупредих я аз.
— Нямаше да е готино, ако беше подредено — каза ми тя с усмивка.