— Мислиш, че няма да съм там ли? И да пропусна възможността да отида на купон? — попитах аз, отваряйки вратата на класната стая. — Само в кошмарите ми!
Глава 15. Ужасната вечеря
Нетърпеливо зачаках пред входната врата на Имението, докато слънцето се скриваше зад хоризонта. Нюанси на люляк, лавандула, обички, както и розови нишки озаряваха небето, искаше ми се да мога да ги споделя с Александър.
Съвсем скоро чух ключовете в ключалките на имението да се завъртат и видях желязната брава да се отваря. Александър, прилежно облечен в копринена риза на сиви и черни райета и черен панталон ме посрещна.
— Изглеждаш чудесно — изкоментирах аз, пристъпвайки вътре. — Имам важни новини!
— Аз също — бързо каза той. Целуна ме по бузата и затвори вратата зад гърба ми.
Примамливата миризма на препечени пържоли изпълни фоайето.
— Аз първа! — развълнувано започнах.
Джеймсън побърза да дойде откъм кухнята, понесъл поднос от червени картофи. Постави го на масата за вечеря в трапезарията, на която имаше прибори за четирима.
— Здравейте, госпожице Рейвън — каза Джеймсън весело, поздравявайки ме. — Позволете ми да взема якето ви.
Объркана, неохотно дръпнах надолу ципа на горнището си.
— Всичко е готово — каза Зловещият човек, взимайки го и закачайки го във фоайето. — Всичко, от което имаме нужда е почетния ни гост.
— Какво става? — попитах аз. — Трябва да поговорим…
— Джеймсън покани Руби да се присъедини към нас за вечеря.
— Към нас?
Александър кимна.
— Каква приятна изненада — казах, с вяла усмивка.
Обикновено щеше да ми е повече от приятно да съм част от вечерно парти в Имението с Александър, зловещият иконом и невероятната Руби Уайт. Но нямахме време за излишни любезности и десерт, когато трябваше да измислим нов план, с който да попречим на Джагър и Луна.
— Искам всичко да е идеално — каза Джеймсън, изглаждайки черната дантелена покривка. — Мислех, че ще е по-лесно ако госпожица Рейвън също дойде. Госпожица Руби може да се почувства по-удобно в Имението.
— Не искам да съм груба — прошепнах на Александър, докато Джеймсън тръгна към кухнята.
— Знам, това е изненада и за мен. Едва успях да намеря време да ти взема това — прекъсна ме той.
Пое една калаена ваза с три черни рози и ми я подаде.
Разтопих се на място. Погледнах го в грижовните му и внимателни тъмни очи и за момент забравих, че съществуват други вампири освен моя.
— Трябва да поговорим — казах все пак. — Джагър е…
Точно тогава чух почукване на вратата.
Джеймсън се втурна от кухнята, понесъл една елегантно опакована бяла орхидея и хукна към вратата.
— Аз ще отворя, вие двамата се настанявайте…
Не можех да се успокоя и да се „настаня“. Сърцето ми препускаше. Умът ми мислеше трескаво. Стомахът ми се преобръщаше отново и отново.
Джеймсън отвори входната врата и Руби пристъпи вътре, облечена в плисиран бял костюм, жакет, различен по цвят от панталоните, бяло дантелено бюстие и изрязани обувки „Прада“ в малко по-тъмен нюанс на млечнобялото. В ръката си стискаше дамска чанта и бутилка бяло вино.
Очите на Руби светнаха, когато видяха Джеймсън да държи цветето. Тя нервно се изкикоти, докато двамата си разменяха орхидеята и отлежалото шардоне.
— Бяла орхидея! — възкликна тя. — Джеймсън, не трябваше да си правиш труда… — каза тя с трогнат тон.
— Рядко срещано цвете за рядко срещана жена като теб… — отправи й комплимент иконома.
— Здравей, Рейвън — дари ме тя с бърза прегръдка. — Радвам се да те видя отново толкова скоро.
— Знам, не е ли чудесно? — усмихнах се аз с типичното изражение на Чеширският котарак10.
— Благодаря ти за поканата, Александър — продължи Руби. — Винаги съм искала да видя Имението отвътре.
— Джеймсън може да те разведе наоколо — подхвърли Александър, за да може през това време да си поговорим.
— След десерта — каза Джеймсън.
— Рейвън, има нещо горе, което искам да ти покажа… — започна Александър.
— Ще се наложи да почака — разпореди се икономът. — Вечерята е сервирана.
Двамата с Александър нямахме друг избор освен да последваме Джеймсън в трапезарията. Няколко свещника със сребристи свещички нежно осветяваха затъмнената стая, разкривайки дълга дъбова маса, покрита с черна дантелена покривка. Антични сервизи, калаени бокали и старинни сребърни прибори бяха поставени пред всички столове. Кристалните чаши бяха пълни с вода. Няколко паяжини все още висяха от ъглите на високият таван. Тежките червени завеси от кадифе изглеждаха, сякаш са стояли там, откакто Имението е било построено.