— Не! — извиках.
И тогава светът причерня.
Глава 18. Загадъчния криптонит
Събудих се, просната по гръб на тревата, а звезди блещукаха над мен.
— Рейвън? — пита Беки, с протегната ръка към мен. — Добре ли си?
Всичко наоколо се клати. Пресегнах се към врата си.
— Дали вече съм…? — попитах.
Беки ми помогна да стана.
— Мислех, когато каза, че са вампири си помислих, че се шегуваш. Струва ми се, че онзи Джагър наистина вярваше, че е. Опита да те ухапе.
Прокарах пръсти по врата си, в търсене на раната.
И тогава внезапно паметта ми започна да се връща. Никога не бях и помисляла, че това може да се случи. Моята Немезида и любовта на живота ми, вбесени поради различни причини, гледаха право в мен.
Бях прекарала последните няколко дни, в опити да спася Тревър от преследващите го вампири, а сега той, без дори да знае, бе помогнал на Александър да спасят мен.
В резултат от общото им нападение над Джагър, той ме бе изтласкал надалеч, докато най-накрая съм се строполила на земята.
Но сега Беки и аз вече пробягвахме няколкото метра до надгробните камъни, където се бе събрала голяма тълпа. Александър се бе навел над Джагър, който кашляше и хриптеше. Луна се бе облегнала на заветния ковчег.
Тревър нямаше идея, че чесъна ги прави уязвими. Мислеше, че Александър просто се фука.
Футболните сноби заобиколиха Джагър и Луна.
Мат и Беки останаха до мен.
— Александър има силна алергия към чесън — казах.
— Май и Джагър, и Луна имат — отбеляза Беки. — Или е това, или Александър и Тревър здравата са ги подредили.
— Казах на Тревър, че чесънът е афродизиак, — гордо прошепнах, когато стигнах до Александър.
— Явно това е казал и на приятелите си — каза меко, усмихвайки се. — Целият футболен отбор го е взел.
Александър се обърна към Джагър и Луна.
— Време е да се върнете в Румъния. За доброто на всички.
— Да, ходете сив Румъния, откачалки — каза Тревър, свивайки дланите си в юмруци.
Увих ръката си около кръста на Александър и го придърпах към мен.
После се обърнах към Тревър.
— Предполагам, че сега отново си училищният побойник — похвалих го.
Тогава едно куче залая, разсейвайки всички. Всички се обърнахме.
— Какво става тук? — старият Джим, пазачът, извика, държейки фенерче, насочено към нас.
Духове и гоблини запрескачаха оградата. Върколаци и вещици се прикриха зад надгробните камъни. Футболните сноби изчезнаха зад навеса. Беки и Мат се затичаха по гробищната пътека.
— Какви са всички тези кутии? — караше се стария Джим. — Ще се обадя на полицията!
Александър, Тревър и аз се обърнахме към ковчега, но там бе останал само блещукащия свещник.
Джагър и Луна бяха изчезнали.
Глава 19. Вампирсвил.
Обратно в стаята на Александър на тавана, след седмици приключения и с двамата вампири зад гърба ни, ние най-сетне имахме шанса да си отдъхнем и да останем насаме.
Имах доста време да се гримирам за специалното „Действие с устни“. Целувахме се и се гушкахме в удобното му кресло, докато вече не си помислих, че сърцето ще изхвръкне от гърдите ми. Той закачливо хапеше врата му у аз се почудих дали не бе трудно да устои на смъртната пред себе си.
— Когато си готов — винаги! — предложих му аз. — Гробището е само на няколко мили оттук.
— Обичам те каквато си — каза той и отметна няколко кичура от косата ми от лицето ми. — Знаеш това.
— Но може би ще ме харесваш повече — подразних го аз.
Той започна да ме гъделичка и аз силно се разсмях. Наведох се назад и по погрешка изритах нещо твърдо на стената.
Беше дръжката на вратата за тайната му стая.
Веднага се върнах в реалността.
— Само за минута? — помолих го аз.
Александър се поколеба.
— След всичко, което съм преживяла. След всичко, което сме преживели НИЕ. Ще означава всичко за мен — добавих.
Той застина. Тъмните му очи не можеха да скрият вътрешният спор, който водеше с тъмните мисли, опитващи се да надделеят над душата му в момента. После той стана от стола и ми подаде ръка.
Вълнението нарасна в мен, сякаш бях Верука Солт, готвеща се да влезе в Шоколадената Фабрика на Уили Уонка.
Той извади скелетоподобния ключ от джоба си, избута креслото и отключи тайната врата.
Бавно отвори входа към загадъчният си свят.
Там, също както преди няколко дни, имаше един леко скрит ковчег с разпиляна пръст отдолу. До него бе дървената маса с полуразтопената свещ и малкият мой портрет.
Влязох в стаята. Александър ме последва и запали свещника. В стаята нямаше нищо специфично и лично, като постерите в стаята на Момчето — Били или пък таблата за легло на Тревър.