Момчето Били изскочи от басейна. Той изтича към мен и разтърси мократа си коса като куче.
— Махай се, изрод такъв! — изкрещях аз, криейки се от водата.
Брат ми се разсмя, а забелязах че дори Александър тихичко се изкикоти, докато бършеше водата от бледата си ръка. Момчето Били изтича до стола, на който бяха дрехите и хавлията му преди да успея да му извия врата.
— Може да спим в къщата на дървото, след като родителите ти вече са тук — каза Момчето Били на Хенри.
— Да — отвърна той, излизайки от басейна. — Трябва да я изчистя, преди онзи пич да дойде да я гледа.
— Да не би някой да обмисля закупуването на къщата ви? — подразних го аз.
— Само правим доклад на темата — каза Момчето Били гордо. — Двамата с Хенри подочухме този пич в библиотеката да пита за информация относно къщите по дърветата. Естествено, Хенри има най-готината, затова му казахме.
— Е, трябва да внимавате, когато каните непознати наоколо — предупредих го аз, звучейки като майка ми.
— Той не е опасен — отговори Момчето Били. — Само на единадесет е и е по-слаб дори от мен.
— Но е малко странен — призна Хенри.
Брат ми се разсмя, докато бършеше косата си с хавлията.
— Ужасно странен е — изглежда сякаш е твой брат — подразни ме той. — Бледа кожа, продупчени очи, черни нокти…
Спрях да се люлея.
— Това дете има ли си име?
Момчето Били кимна.
— И какво е то? — попитах аз.
— Скъпо ще ти струва — отвърна той.
— Ще ти струва по-скъпо, ако не ми кажеш — сграбчих аз хавлията и се приготвих да го плесна с нея.
— Добре! — скръцна той със зъби. — Валънтайн. — И той издърпа обратно хавлията си от ръката ми. — Казва се Валънтайн Максуел.
Валънтайн? Това беше името на по-малкият брат на Луна. Единадесетгодишен вампир.
Погледнах към Александър, който хвърли поглед към мен съзаклятнически.
Замръзнах. Кръвта ми също. Сърцето ми замръзна.
О. Боже. Мой. Едно нещо беше да срещнеш отмъстителен вампир — тийнейджър, после и неговата наскоро превърната сестра — близначка, а те двамата да разрушат света ми из основи. Сега вече беше съвсем друго нещо да има един почти-тийнейджър, пак вампир, който да дебне и да се върти около същата библиотека и къща на дървото като брат ми.
Не можех дори да проумея мотивите на едно единадесетгодишно хлапе — силите, които можеше да притежава, гладът и желанията, които сигурно изпитваше.
Ако Джагър и Луна бяха изчезнали през нощта на гробищното парти, тогава какво правеше техният по-малък брат-вампир тук, в Дулсвил?
Знаех само едно нещо — трябваше да разбера на всяка цена.