Акаша и Енкил отказали хората от това. Те се кланяли на Добрата майка земя и научили египтяните как да засяват семена в Добрата майка и как да отглеждат животни за месо, мляко и кожи.
По всяка вероятност не са ги учели сами на всичко това, а по-скоро са били водачи на народ, дошъл с тях от древните градове, чиито имена сега са се изгубили, затрупани от пясъците на Ливан, а паметниците им са се разрушили.
Каквато и да е истината, тези двамата, за които добруването на другите е била най-висша ценност, са били милосърдни владетели, както Добрата майка е Майката кърмилница и е желаела всички хора да живеят в мир, и решавали всички въпроси на правосъдието в изграждащата се страна.
И може би са щели да се превърнат в мит в някаква блага форма, ако не било едно произшествие в дома на царския управител, започнало със странните приумици на един демон, който разхвърлял мебелите.
Това бил най-обикновен демон, от онези, за които човек чува по всяко време във всяка земя. Той дразни известно време хората, които живеят на някакво място. Може да влезе в тялото на някоя невинна жертва и да ревне с мощен глас през устата й. Може да накара невинния да изригва непристойни слова и да отправя плътски подкани към онези около него. Известни ли са ти подобни неща?
Кимнах. Казах му, че постоянно съм слушал подобни истории. Такъв демон, разправяха, в Рим се вселил в една девственица весталка. Тя отправяла развратни предложения към тези около нея, лицето й ставало лилаво от напрежение и припадала. Ала успели някак да прогонят демона.
— Аз мислех, че момичето просто е умопобъркано — рекох. — Че тя, да го кажем така, не е била подходяща за девственица весталка…
— Разбира се! — потвърди той с нотка на пищна ирония. — И аз бих предположил същото, както и повечето умни мъже по улиците на Александрия над нас. Ала подобни истории идват и си отиват. И ако са забележителни с нещо, то е, че не засягат хода на човешката история. Тези демони тормозят някой дом, някой човек, а после потъват в забрава и ние се оказваме пак там, откъдето сме тръгнали.
— Точно така — съгласих се.
— Ала ти разбираш, че това се е случило в стария, прастария Египет. Били са времена, когато хората са бягали от гръмотевиците и са изяждали труповете на мъртъвците, за да се въплътят душите им в тях.
— Разбирам.
— И този добър цар Енкил решил, че сам ще се обърне към демона, влязъл в дома на управителя. На злосторника му липсвала хармония, рекъл той. Царските магьосници, разбира се, го умолявали да им позволи те да се погрижат за това, да пропъдят демона. Ала царят искал да струва добро на всеки. Мечтаел доброто да обединява всичко, всички стихии да бъдат накарани да следват един и същ божествен курс. Щял да поговори на този демон, тъй да се каже, да се опита да обуздае силата му за доброто на всички. И едва ако това се окаже невъзможно, щял да се съгласи демонът да бъде прокуден.
И тъй, той отишъл в дома на своя управител, където мебелите били запокитвани към стените, трошали се кани и врати се затръшвали. И започнал да говори на демона, и го приканил да поговори с него. Всички други избягали.
Изминала цяла нощ, преди той да излезе от къщата, и разказал изумителни неща:
— Тези демони са неразумни и са като децата — рекъл той на магьосниците, — но аз изучих поведението им и от всички доказателства научих кое предизвиква гнева им. Те се вбесяват от това, че не притежават тела, не могат да усетят онова, което усещаме ние. Те карат невинните да крещят мерзости, защото обредите на любовта и страстта са нещо, което те не могат да познаят. Те могат да задвижват телесните части, но не и наистина да се вселяват в тях, и затуй са обсебени от плътта, която не могат да превземат. И с техните оскъдни сили те се блъскат в предмети, карат жертвите си да се гърчат и подскачат. Този копнеж по плътското е коренът на техния гняв, проява на страдалческата им участ — и с тези благочестиви думи той се приготвил да се заключи в обиталището на демона, за да научи още повече.
Ала този път между него и неговата цел застанала съпругата му. Тя не желаела да му позволи да се затвори с демоните. Да се погледнел в огледало, рекла му тя. За едва няколкото часа, прекарани от него в къщата, той се бил състарил забележително.
И когато се оказало, че нищо не може да го разколебае, тя се заключила заедно с него, и онези, които останали извън къщата, чули гръм и трясък на удрящи се предмети и се страхували от мига, когато ще чуят царя и царицата да запищят или да се разбеснеят с призрачни гласове. Данданията, която се носела от вътрешните покои, ги тревожела. По стените плъзнали пукнатини.