Демонът бил обсебил царя и царицата. Те били Кръвопиещи; и дали демонът знаел за тях, това ние никога не ще узнаем. Ала царят и царицата знаели, че демонът е влязъл в тях и те не могат да се освободят от него, и ако се освободят, ще умрат, защото телата им вече били мъртви. И те непосредствено научили, че тези мъртви тела, макар и напълно оживени от демоничната течност, не издържат на огън и на слънчевите лъчи. От една страна, те приличали на крехки бели цветя, които дневната пустинна жега можела да съсухри и почерни. От друга страна, кръвта в тях като че била толкова летлива, че би завряла, ако се затопли, и унищожила тъканите, в които протича.
В онези ранни времена разправяли, че те не понасяли ярко осветление, че дори и близък огън карал кожата им да запуши.
Както и да било, те били същества от съвсем нов порядък и мисленето им било от съвсем нов порядък, и те се опитвали да проумеят онова, което виждали и всички болки, които ги измъчвали в това ново състояние.
Не всичките им открития били записани. Нито има писмени свидетелства, нито устната традиция е съхранила кога за първи път те решили да предадат кръвта или са избрали метода, по който това да бъде сторено — че кръвта на жертвата трябва да се изсмуче до здрачния миг на наближаващата смърт, инак демоничната кръв, прелята в нея, няма да може да превземе тялото.
Ала устната традиция е донесла до нас знанието, че царят и царицата се опитали да запазят в тайна какво им се е случило, но отсъствието им през деня събудило подозрения. Те не можели да присъстват на верските обреди в страната си.
И станало тъй, че още преди да вземат ясни решения, те трябвало да насърчат населението да почита Добрата майка на лунна светлина.
Ала те не успели да се увардят от заговорниците, които все така не разбирали как те са успели да оцелеят и търсели нови пътища за разправа с тях. И ги нападнали, въпреки всички предпазни мерки, и силата на царя и царицата потресла нападателите, а още повече ги уплашило това, че раните, които успели да им нанесат, по чудо заздравявали начаса. Отсекли едната ръка на царя, той я вдигнал и я долепил обратно до рамото си, и тя отново оживяла, и заговорниците се впуснали в бяг.
И след всички нападения и битки тайната била разгадана не само от царските врагове, но и от жреците.
И вече никой не искал да погуби царя и царицата — те искали да ги пленят и да получат от тях тайната на безсмъртието, и се мъчели да вземат кръв от тях, ала първите им опити се провалили.
Тези, които пили от тяхната кръв, не я поемали в предсмъртния си миг, и затова се превръщали в мелези, полубогове полухора, и загивали в страшни мъки. Ала някои успели. Може би първо са оставяли кръвта им да изтече. Записи няма. Ала в по-късни векове по този начин винаги успявали да откраднат кръв.
И може би Майката и Бащата решили да създадат новопосветени. Може би измъчвани от страх и самота, те решили да предадат тайната на хора, добри по нрав, на които можели да се доверят. Отново не ни е казано. Но каквото и да се е случило, появили се и други Кръвопиещи и начинът, по който били създавани, се разчул.
И свитъците разказват, че Майката и Бащата се стремели да възтържествуват над своето злощастие. Те търсели някакъв смисъл в случилото се и били убедени, че техните изострени сетива несъмнено трябвало да служат на доброто. Добрата майка била позволила това да се случи, нали?
И те били длъжни да държат в тайна онова, което се вършело, и да му придават святост, защото инак Египет можел да се превърне в племе от демони кръвопийци, които ще разделят света на Кръвопиещи и хора, отглеждани само за да дават кръв, тирания, която, веднъж възцарила се, никога не би могла да бъде отхвърлена единствено със силите на смъртните.
И затуй добрите цар и царица избрали пътя на обреда, на мита. Те виждали в себе си символ на намаляващата и растяща луна, а в пиенето на кръв — въплътения бог, който поема в себе си принесената му жертва, и прилагали върховните си сили, за да пророкуват, предсказват и съдят. Те смятали, че действително приемат от името на бога кръвта, която инак щяла да се разлее по олтара. Те облекли със символи и тайнственост онова, което не можели да позволят да се превърне в ежедневие, и се скрили от очите на смъртните в храмовете, за да им се кланят онези, които им носели кръв. За себе си те отреждали най-силните жертви и те неизменно били принасяни за доброто на страната. Невинни, чужденци, злодеи — те пиели кръвта им за Майката и за Доброто.