Той падна по гръб, а ръката се върна на мястото си.
Изгорелият ридаеше, а аз изпитвах още по-голям срам. Изгорелият бе твърде слаб и не можеше да излезе на лов за жертви и да доведе жертви. Аз го бях насърчил, само за да видя какво ще стане. И мракът тук, скърцащият пясък по пода, пустотата, вонята на факлата и грозната гледка на гърчещото се и ридаещо изгоряло същество, всичко това въздействаше толкова обезсърчително, че не можеше да се изкаже с думи.
— Тогава пий от мен — рекох аз, разтреперан от зрелището. Зъбите отново се оголиха, ръцете се протегнаха да ме хванат. Но поне това можех да направя за него.
12
Когато приключих с това създание, му наредих да не пуска никого да влиза в подземието. Как, по дяволите, той би могъл да ги уварди от когото и да било, не можех да си представя, но му го заявих с потресаваща властност и побързах да изчезна.
Върнах се в Александрия, проникнах с взлом в дюкян, който продаваше старинни вещи, откраднах два позлатени и изрисувани саркофага за мумии и много лен за увиване и се върнах в пустинното подземие.
И смелостта, и страхът ми бяха стигнали своя връх.
Както често се случва, когато даваме кръв или я поемаме от друг себеподобен, когато изгорелият заби зъби в гърлото ми, пред очите ми изникнаха образи, засънувах образи. И онова, което бях видял и сънувал, бе свързано с Египет, с епохата на Египет и с това, че четири хиляди години по тази земя езикът, вярата и изкуството почти не се бяха променили. И за първи път това ми бе понятно и ме накара да изпитам дълбоко състрадание към Майката и Бащата, реликви от тази земя, също както пирамидите бяха реликви. А състраданието подхрани любопитството ми и го превърна в чувство, сродно на отдаденост.
Макар че, честно да си призная, бих откраднал Майката и Бащата и само за да оцелея.
Това ново познание и ново увлечение ме вдъхновяваше. Когато отидох при Акаша и Енкил, за да ги положа в дървените ковчези за мумии, знаех със сигурност, че Акаша ще го позволи и че един удар на Енкил сигурно щеше да ми разбие главата.
Но и Енкил отстъпи като Акаша. Те ми позволиха да ги увия в лен, да ги превърна в мумии и да ги положа в хубавите дървени ковчези с изрисувани върху тях чужди лица и безкрайните изписани с йероглифи наставления за мъртвите и да ги откарам в Александрия. Това и направих.
Оставих съществото дух в ужасна възбуда, когато поех, повлякъл и под двете подмишници по един ковчег за мумия.
Когато пристигнах в града, наех мъже да отнесат ковчезите в дома ми — тъй ми изглеждаше по-подобаващо, а после ги закопах дълбоко в градината, като през цялото време обяснявах на глас на Акаша и Енкил, че престоят им в пръстта няма да е продължителен.
Следващата нощ ме обзе ужас, че се налага да ги оставя. Ловувах и убих само на няколко крачки от портата на собствената си градина. А после пратих робите си да купят коне и каруца за мен и да приготвят всичко за пътешествие по крайбрежието до Антиохия на река Оронт, град, който познавах и обичах и в който чувствах, че нищо няма да ни застрашава.
Както се и боях, Старейшината се появи скоро. Дори го очаквах в сумрачната си спалня, изтегнат на леглото като римлянин, с лампата до мен и със старо копие на някаква римска поема в ръка. Питах се дали ще усети къде се намират Акаша и Енкил и нарочно си представях неистини — че съм ги затворил в самата велика пирамида.
Все още сънувах съня за Египет, дошъл от изгорялата земя, в която законите и вярата бяха останали непроменени по-дълго, отколкото можехме да си представим, земя, познавала картинното писмо, пирамидите и митовете за Озирис и Изида още когато Гърция е тънела в мрак, а Рим изобщо го е нямало. Видях как река Нил се разлива над бреговете си. Виждах планините от двете й страни, обграждащи долината. Виждах времето със съвсем различна представа за него. И това не просто бе сънят на изгорелия — това бе всичко, което някога бях видял и узнал за Египет, усещане за неща, родили се там, за които бях научил от книгите далеч, преди да стана дете на Майката и на Бащата, които сега възнамерявах да отведа със себе си.
— Кое те кара да мислиш, че ще ти ги поверим! — възкликна Старейшината още щом се появи на вратата. Беше грамаден, когато, облечен само с късата ленена пола, се заразхожда из стаята ми. Светлината на лампата лъщеше по голата му глава, по кръглото му лице, по изпъкналите му очи. — Как смееш да отвеждаш Майката и Бащата! Какво си им сторил!