Изпаднал в транс, увих отново тялото й в лен. Повече от всякога се чувствах длъжен да се погрижа за нея и Енкил и ужасът от смъртта на Старейшината всеки миг трептеше пред очите ми, и кръвта, която ми бе дала тя, усилваше и радостта ми, и физическите ми сили.
И докато се приготвях да напусна Александрия, сигурно съм си мечтал как ще пробудя Енкил и Акаша, как в бъдните години те ще си възвърнат цялата открадната им жизненост и ние ще се опознаем до такава смайваща близост, че тези сънища за знания и опит, дадени ми чрез кръвта, щяха да избледнеят.
Моите роби отдавна се бяха върнали с конете и каруците за нашето пътешествие, с каменните саркофази, веригите и катинарите, които им бях заръчал да набавят. Те чакаха пред стените.
Положих ковчезите за мумии с Майката и Бащата в саркофазите, натоварени един до друг в каруцата, увих ги с вериги, заключих ги с катинари и ги завих с дебели одеяла и ние потеглихме към вратата на подземния храм на боговете, на път към градската порта.
Там, в стаите, имаше и други, ала те бяха твърде ужасени и не смееха да излязат. Разбира се, те знаеха, че съм откраднал Майката и Бащата. Сигурно знаеха и за смъртта на Старейшината.
Но за мен това нямаше никакво значение. Аз напусках стария Египет и с мен бе източникът на цялата ни сила. Бях млад, глупав и разпален.
Когато най-сетне стигнах в Антиохия на река Оронт, голям и чуден град, съперничещ на Рим по население и богатство, аз изчетох старите папируси, и те разказваха за всичко онова, което ми бе разказала Акаша.
И за нея и Енкил аз съградих първия от многобройните параклиси, които щях да построя за тях из цяла Азия и Европа, и те знаеха, че аз винаги щях да се грижа за тях, а аз — че те никога на никого нямаше да позволят да ми стори зло.
Много векове по-късно, когато банда Деца на мрака ме подпали във Венеция, аз бях твърде далеч от Акаша, за да може да ме спаси — инак тя отново щеше да ми се притече на помощ. И когато действително стигнах до светилището, познал докрай агонията на изгорелите богове, аз пих от тяхната кръв, докато се изцелих.
Но в края на първия век, прекаран в Антиохия, аз вече се бях отчаял, че те някога ще оживеят. Те почти винаги бяха потънали в мълчание и неподвижност, както е и сега. Единствено кожата им с изминалите години претърпя драматични промени и се излекува от причинената от слънцето вреда, и отново стана бяла като алабастър.
Но когато осъзнах всичко това, аз вече се бях заел с могъщата задача да наблюдавам случващото се в града и менящите се времена. Бях лудо влюбен в една прекрасна кестенява гръцка куртизанка на име Пандора, с най-прекрасните ръце, които бях виждал у човешко същество, която разбра какво съм аз от първия миг, в който спря очи на мен, и тя протакаше, очароваше ме и ме заслепяваше, докато се почувствах готов да я въведа в магията, и тогава Акаша й позволи да пие от кръвта и да се превърне в едно от най-могъщите свръхестествени създания, които някога съм познавал. Двеста години аз живях с Пандора и воювах с нея, и я обичах. Ала това е друга история.
Милиони истории мога да разкажа за вековете, които съм преживял оттогава досега, за пътешествията ми от Антиохия до Константинопол, обратно към Александрия и после съм Индия, а после — отново към Италия, и от Венеция — към свирепите, студени планински земи на Шотландия, и после — до този остров сред Егейско море, на който се намираме сега.
Мога да ти разкажа за незабележимите промени, които преживяваха Акаша и Енкил през годините, за смайващите неща, които вършат и за тайните, които са оставили неразгадани.
Може би някоя нощ в далечното, предалечно бъдеще, когато се завърнеш при мен, аз ще ти разкажа за други безсмъртни, които съм опознал, сътворени, както аз бях сътворен от последните богове, оцелели в различни земи — едни слуги на Майката, а други — на ужасните богове от Изтока.
Бих могъл да ти разкажа как Маел, моят клет жрец друид, най-накрая сам пи от един ранен бог и за един миг загуби цялата си вяра в старата религия и стана безсмъртен скитник, издръжлив и опасен, като всички нас. Бих могъл да ти разкажа как из света плъзнаха легендите за Онези, които трябва да бъдат пазени. И за случаите, когато други безсмъртни се опитваха да ми ги отнемат от гордост или просто от желание за разруха, желание да погубят всички нас.