Каквото има да се случва, то ще се случи, но подбирай грижливо спътниците си. Избирай ги, защото ти е приятно да ги наблюдаваш, приятно ти е звученето на гласовете им и в себе си те таят дълбоки тайни, които ти се иска да разгадаеш. С други думи, избирай ги, защото ги обичаш. Инак не би могъл да понесеш дълго време компанията им.
— Разбирам — рекох аз. — Създавай ги в любов.
— Точно така, създавай ги в любов. И гледай да се увериш, че са поживели, преди да ги сътвориш, и никога не сътворявай някой толкова млад като Арман. Това е най-тежкото престъпление, което съм извършил срещу собствения си род — преобразяването на младото момче, детето Арман.
— Ала ти не си знаел, че Децата на мрака ще дойдат и ще те разделят с него.
— Не. Ала въпреки това трябваше да изчакам. Самотата ме подтикна да го сторя. И безпомощността на Арман — неговият смъртен живот бе изцяло в ръцете ми. Запомни, пази се от тази власт и от властта, която притежаващ над умиращите. Самотата в нас и чувството за власт могат да бъдат също толкова силни, колкото и жаждата за кръв. Ако го нямаше Енкил, сигурно нямаше да я има и Акаша, а ако я нямаше Акаша, нямаше да го има и Енкил.
— Да. И от всичко казано от теб, изглежда, че Енкил копнее за Акаша. Акаша е тази, която понякога…
— Да, вярно е — изведнъж лицето му потъна в печал, а очите му гледаха доверително, сякаш си шепнехме и се бояхме, че някой може да ни чуе. Той изчака, сякаш премисляше какво да каже. — Кой знае какво би могла да стори Акаша, ако не бе Енкил да я удържа? — прошепна той. — И защо се преструвам, че той не може да чуе това, когато си го мисля? Защо шептя? Той може да ме погуби, когато си пожелае. Може би Акаша е единственото, което го удържа. Но пък какво ли щеше да се случи с тях, ако ме премахнеха?
— Защо са позволили да бъдат изгорени от слънцето? — попитах.
— Как ли можем да узнаем? Може би са знаели, че няма да им навреди, че ще уязви и накаже единствено онези, които са им сторили това. Може би в състоянието, в което живеят, те бавно осъзнават какво се случва извън самите тях. И не са имали време да съберат сили, да се пробудят от своите сънища и да се спасят. Може би движенията им след това — движенията на Акаша, които видях с очите си — са били възможни единствено защото са били пробудени от слънцето. А сега те отново спят с отворени очи. И отново сънуват. И дори не пият.
— Ти какво искаше да кажеш с това… ако аз реша да не пия от тяхната кръв? — попитах. — Как бих могъл да не реша?
— Това е нещо, над което трябва да помислим и двамата — рече той. — А и винаги съществува възможността те да не ти позволят да пиеш.
От мисълта ръката на някой от тях да замахне към мен и да ме запокити на двайсет стъпки от тях в параклиса, или направо да пробия каменния под, се разтреперих.
— Тя ти каза името си, Лестат — рече той. — Мисля, че тя ще ти даде да пиеш. Но ако поемеш нейната кръв, ще станеш още по-издръжлив и отсега. Няколко капки ще те укрепят, но ако тя ти даде повече, даде ти да се напиеш, след това надали ще има сила на земята, способна да те унищожи. Трябва да бъдеш сигурен, че го искаш.
— Защо да не го искам?
— Искаш ли да бъдеш изпепелен и да продължиш да живееш в агония? Искаш ли да бъдеш посечен с ножове стотици пъти или прострелян отново и отново с пушки и да продължиш да живееш, разкъсана люспа, която не е в състояние да се грижи за себе си? Повярвай ми, Лестат, това може да бъде ужасно. Ти би могъл да устоиш дори на слънцето и да го преживееш, изгорял до неузнаваемост, и да желаеш смъртта им, също като старите богове в Египет.
— Но няма ли изцелението ми да е по-бързо?
— Не непременно. Не и без ново вливане на тяхна кръв, докато си ранен. Времето с постоянното постъпление на човешки жертви или кръвта на древните — това са възстановителните средства. Ала може и да ти се прииска да си умрял. Помисли за това. Не бързай.
— Ти как би постъпил на мое място?
— Бих пил от Онези, които трябва да бъдат пазени, разбира се. Бих пил, за да стана по-силен, да се приближа до безсмъртието. Бих молил Акаша на колене да ми позволи, а после бих паднал в прегръдките й. Но е лесно да се говори така. Тя никога не ме е заплашвала. Никога не ми е забранявала и сега аз знам, че искам да живея вечно. Пак бих издържал на огъня. Бих издържал на слънцето, и на всякакви страдания, за да продължа да живея. Ти може и да не си толкова убеден, че онова, което желаеш, е вечността.